Вълчи шпиц-здраве

Вълчият шпиц (на нидерландски: Keeshond), наричан още кеесхонд е порода кучета, произхождаща от Холандия. Тя е най-едрата разновидност на немския шпиц. Наречена е на патриота от 18 век Корнелис де Госелар, наричан Кеес. Вълчият шпиц е национално куче на Холандия.

Родината на вълчия шпиц е Холандия и е наречен на лидера на холандските патриоти през 18 век Корнелис (Кеес) де Госелар, предводител на въстанието срещу Оранската династия. Бил развъждан основно като семейно куче, компаньон и пазач, умения, които вълчият шпиц владее отлично. Холандските фермери го използвали като пастир и охранител на добитъка. За тази цел вълчите шпицове са действали по групи. Те са много отговорни към задачата си и пазят имуществото на собственика си от всякави недоброжелатели.Първият стандарт за вълчи шпиц е написан през 1880 и същата година представен на изложение в Берлин. Първият клуб за породата е основан през 1899. През 1901 германският стандарт включва и специфичния цвят - сребърно-черно. Този стандарт е признат от Британския киноложки клуб през 1915. През 1920-те баронеса фон Харденбрьок започва да се интересува от породата и започва да я популяризира. Тя основава Нидерландския клуб за кеесхонди през 1924. Година по-късно г-жа Уингфийлд-Дигби основава такъв клуб и в Великобритания. През 1926 този клуб влиза в състава на Британския киноложки клуб. Тогава породата е преименувана на кеесхонд.
Вълчият шпиц има среден размер. Телосложението му е хармонично и набито. Има гъста, отвесно стърчаща козина, като опашката също има гъсто окосмяване. Той е с тъмни очи, заобиколени от светла козина, наречена „очила“ - особеност, уникална за вълчия шпиц. Главата е красива, а ушите - изправени и остри, задължително с черна окраска. Козината е най-гъста на шията и рамената, както и между таза и скакателната става (т. н. „гащи“). Задължително трябгва да има черна окраска по ушите, края на опашката и лицето. Често срещано явление при кучетата от породата е черната ивица, спускаща се между очите, която им придава красив вид.
Поддръжка на външния вид

Породата има по-специални изисквания за поддръжка на добър външен вид. За да бъде козината в добро състояние, тоест мека и пухкава, тя трябва да бъде сресвана поне един или два часа на ден. За сметка на това обаче вълчия шпиц няма нужда от постригване и ако все пак се направи такова, на подстриганите места се наблюдава краткотрайно линеене. По принцип породата се класифицира с най-висока степен на падане на козината и това прави представителите ѝ неподходящи домашни любимци за хора с алергии.