Тибетски дог

синоними: тибетски дог, Do-Khyi, Tibetan Mastiff, Tibet Dogge, Tibet Wachhund, Dogue du Tibet

произход – Тибет

размери
FCI АКС KC
ръст мин. 65 см мин. 66 см
мин. 62 см мин. 61 см
тегло 55–80 кг


История: Това безспорно е един от най-старите догове и повечето специалисти са склонни да смятат, че той е "бащата" на догообразните кучета въобще. Векове наред този мастиф се отглежда в Тибет и е символ на този суров и негостоприемен край. Първото описание на тибетския дог е направено през 1121 г. пр. н. е., когато народите от страната западно от Китай, която се наричала Лиу, изпращат на Ву Ванг за подарък едно куче от тибетската порода. То е записано в китайската история като Нгао. Според китайските летописци от Шу Кинг това куче е високо 4 стъпки (около 120 см) и е било дресирано за лов на хора с различен цвят на кожата. Историята ни сочи много връзки на тибетския дог с догообразните кучета на Асирия, Вавилон, Мала Азия и Европа. Повечето от тях обаче са косвени или резултат от предположения. Информацията, която бе публикувана през последните години, недвусмислено сочи, че родината на големите догове много вероятно може да се окаже Мала Азия. Анадолското плато и прилежащите територии се оказаха източник на безценен археологически и остеологически материал, доказващ появата и развитието на първата неолитна култура именно в този район. И това направи теорията за тибетския произход на договете още по-несигурна. Ясно е, че кучетата от Тибет, Памир и Хиндукуш са играли решаваща роля при формирането на голямата група на договете, също така обаче е очевидно, че трябва да разделят славата с древните догове от Централна Азия и Балканите.

Общ вид: Едро, масивно и импозантно куче. В родината му разделят породата на няколко типа в зависимост от цвета на козината и функционалното предназначение. Така например чисто черните тибетски догове се отнасят към тип барабенгал, черно-кафявите – към тип бармури, а златистожълтите – към тип лахаули. В зависимост от предназначението им тибетските догове се делят на: дзикхи (куче пазач) – според Клод Жест "има размерите на охранен овен, дълга муцуна, къс косъм и най-често черна козина" и никога не се връзва; нагкхи (куче за добитък) – по-голямо, черно-кафяво и се пуска свободно само нощем, за да пази стадата от хищници; докхи (куче-врата) – по-едро от другите и се държи постоянно вързано близо до входната врата на къщата
Тип поведение: Спокойно, уравновесено, но много смело куче.
Цвят: Черен, черен с кафяво, кафяв, всички нюанси на златистото, много нюанси на сивото, сиво със златни петна. Кафявите подплащници варират между много наситено кафяво до доста светли тонове. Бяло петно на гърдите е допустимо, както и малки бели петънца по лапите.
Космена покривка: Качеството на косъма е много по-важно от количеството му. Козината е фина, но твърда, никога копринена, къдрава или вълниста. Подкосъмът е добре развит, плътен. По шията и рамената козината е по-дълга и груба. Опашката е покрита с по-дълъг косъм, особено по долната част.
Глава: Широка, тежка и здрава. Черепната част е масивна, с добре изразен задтилен издатък и стоп. Дължината на муцуната и черепната част е приблизително еднаква, но муцуната може да бъде и малко по-къса. Муцуната е широка, добре запълнена и квадратна. Устните са добре развити, немного дебели и плътни. Носната гъба е добре пигментирана, с отворени ноздри.
Уши: Средно големи, с триъгълна форма, ниско поставени и висят прилепнали към главата. Покрити са с мека къса козина.
Очи: Много изразителни, средно големи, кафяви на цвят.
Зъби: Добре развити и здрави, в пълен комплект. Захапката е ножична, но се допуска и клещовидна. Челюстите са широки и масивни.
Шия: Здрава, добре замускулена, с леко арковидна форма.
Гърди: Широки и дълбоки, със здрави и коректно извити ребра.
Холка:Широка и мускулеста.
Гръб: Прав, широк и добре замускулен.
Поясница: Къса, мускулеста, леко изпъкнала.
Крупа: Широка и мускулеста.
Корем: Умерено повдигнат.
Предни крайници: Лопатките са мускулести, здраво свързани с трупа. Подрамената са здрави, прави и добре замускулени. Метакарпусите са широки и леко наклонени.
Задни крайници: Мощни, мускулести, с добро заъгляване при поглед от всички страни.
Лапи: Големи, здрави и компактни.
Опашка: Средна до дълга, но не повече от скакателната става. Високо поставена, държи се навита над гърба или от едната му страна.

http://www.dcforum.info/viewtopic.php?f=4&t=3271