Дого Аржентино - Информация + Снимки

Не е агресивен, освен ако не го предизвикат, характеристика, много типична

за породата. Тази черта трябва да се съблюдава много стриктно. Демонстрира

своя характер в непрекъснати борби за териториално надмощие с други



представители на мъжкия пол, характеристика типична за мъжките



представители на породата. Като куче-ловец е коварен, лукав и хитър,

мълчалив и смел, опитен и кален.

Много хора имат догота които никога през живота си не са ловували. Някои от тях са тренирани в друга дисциплина (аджилити, шуцхунд и др.). Някои пък ги правят на Лекуващи кучета, Кучета водачи на слепи хора,спасителни кучета и други много благородни и полезни работи. Огромното мнозинство изглежда ги пазят като домашни любимци.

Не виждам нищо погрешно в тази дейност. Не всички могат да ловуват. Както и да е...Надявам се да предам на всички тези хора чувствата, които изпитва човек, когато отиде на лов със своите собствени догота дали нощем или денем няма значение. Тишината на дърветата, безкрайното тичане на кучетата, махащите опашки, душещите нагоре глави, висящите езици. Ти се опитваш да се държиш с тях. Внезапно кучето замръзва наоколо...и тогава невероятното втурване. Ти трябва да видиш как бели, мускулести и силни кучета се втурват през храсталаците като снаряд към мишена, която ти все още неможеш да видиш, но можеш да предполагаш. Те тичат, разбиват храсталаци, все едно са клонки. Ти започваш да разбираш за какво е създадена тази порода.

Ти просто чакаш замръзен. Губиш зрение към тях, те не лаят (никога не го правят), внезапно всичко, което чуваш е далечното пукане на шубраците, как се чупят...и почивката е толкова тиха. Ти отново надигаш ухо да чуеш идващия вятър...Опитваш се да си представиш звука в природата...и внезапно, ето това е! Ти чуваш несъмнените симптоми на битката...без писъци, само объркани шумове и “хм”кане ?? Ееех, това е жребец, той се бие тихо...Имам нужда да го чуя! Господи, пусни ме да отида там, преди той да убие някое от моите кучета! Ти тичаш и тичаш!Къде по дяволите са те?? Тишина...ти спираш. Още тишина. Ти мърдаш главата си и се опитваш да разбереш какво ти казва пустоща, чуваш нечуващото...мъртвият звук на твоето точно муфкане и някои шчупени храсталаци...изключваш и тръгваш отново. “Ийсусе, тези ши*** тръни ме разрязват...загубих си шапката...Не ми пука, трябва да стигна до моите кучета!Трябва да...Какво е това??Скимтене! Плячката е наранила някое от моите кучета! Трябва да побързам!Господи, нека да не е прекалено голямо! Нека да не е убило, някое от моите кучета, защото аз ги имам от прекалено много време и ще бъде моя вината ако нещо им се случи! Моля,моля, моля!!!”Тичаш до последен дъх, но трябва да се държиш...твоите догота се нуждаят от теб! Моят нож ме безпокои! Засяда е в ниските клони...следващия път не трябва да забравям да дърпам то е ръкохватка в моето анти-трънско дънково яке, но сега нямам време. Ето къде са! Все още немога да ги видя, но по дяволите, неможе да са по-далече от 50 ярда! Проклинам тези храсти! Имам нужда да се наведа и да тегля себе си чак дотам...ДА! Ето къде са! Най-накрая!Глиганът е огромен, и моите кучета са заключили главата му. Невероятно е как изглежда! В един момент като този аз имах време да бдя над тях и да ги намеря изглеждащи като венчелистчета на прекрасно цвете...само това в средата към което те бяха привързани е противно...само мъфкането и треперенето означават, че глиганът се опитва да се измъкне!Но те чакат. Те просто не го пускат...те изглждат като пороци. В шока ти отново разбираш отново за какво е създадена породата!

Аз виждам кръв, едно или повече от моите кучета трябва да бъде преместено, защото не е често такава свиня с такъв размер с 2-3 инча (това е около 6 сантиметра) дебела кожа да може да кърви толкова много от кучешките захапки...освен ако не е от неговите уши или тестиси, но никое от моите кучета не е исчезнало за топките, така че...




ТРУДНО можем да разберем характера на един дого аржентино само от реакциите на неговото поведение като цяло. Трябва да държим сметка за това, което е вродено в характера на един индивид и това, което е придобито в продължение на неговия живот.
Без да се правят обобщения, можем да кажем, че така, както и при всички други породи, съществуват толкова характери, колкото са и индивидите. Всяко Дого, което вече е възрастно, може да се разглежда като един свят, с голямо разнообразие на всякакви качества, но ние ще се помъчим да се абстрахираме и да оставим малко настрана психологическите дефиниции, за да можем да анализираме типичните за тази порода инстинктивни импулси.
Дого аржентино трябвa да има авторитетен, силен по характер собственик, защото е възможно да се породят различни проблеми. Когато малкото кученце влезе в къщата, то никога не отива да легне на мястото си, а му се иска да си поиграе с играчките, да опита храната т.е. иска още от малко да доминира навсякъде. Възможно е дори това да е съпроводено с малко ръмжене - точно това е моментът да се започне с дресировката т.е. да се разбере кой е господарят. Трябва да му покажем, че играчките и храната са наши и че ще му ги дадем, когато ние преценим. Най-добре е с дресировката да се заемем, когато кучето е между 4 и 8 месеца, за да е обучено, когато порастне. Има много хора, които се разделят със своите Дого, защото отначало не са започнали да ги обучават добре и на един по-късен етап възпитанието става трудно.



Източник - Start.bg