Характеристика на домашното куче

Кучетата (Canis lupus familiaris) са средноголеми бозайници, подвид на вълците (Canis lupus), опитомен още от зората на човечеството.
Едни от първите домашни животни, кучетата се използват широко по целия свят и играят важна роля в ранните човешки селища. Така например се смята, че заселването на Америка от хората би било невъзможно без използването на впрегатни кучета за пресичането на Беринговия проток. Благодарение на специфичните им природни особености (остър слух, чувствително обоняние), кучетата се използват и за много други цели, като лов, в пасищното животновъдство, за храна и защита, като домашни любимци. Днес броят на домашните кучета по света се оценява на 400 милиона.
През 15-те хиляди години от опитомяването на кучетата са се обособили няколко регионални групи животни, чиито морфологични белези и поведение са формирани от окръжаващата ги среда и от техните функции. С придобиването на познания в областта на генетиката, хората започват започват целенасочено да създават породи кучета, приспособени за определени цели. При този процес се формират стотици различни породи, в резултат на което при кучетата се наблюдават повече поведенчески и физически вариации, отколкото при всяки друг сухоземен бозайник. Например височината варира от двадесетина сантиметра при чихуахуа до около 80 сантиметра при ирландския вълкодав, цветът може да бъде от бял през сив до черен и от светлокафяв до тъмнокафяв при голямо разнообразие на шарки, козината може да бъде къса или дълга, рядка до подобна на вълна, права, къдрава или гладка. Породите се различават и по издръжливост, поддаване на дресировка, бързина и други.



Произход и еволюция

Основна статия: Произход на кучетата
Домашните кучета наследяват сложна социална йерархия и поведение от техните предци вълците. Кучетата са стадни ловци със сложен набор от практики имащ връзка в определянето на позициите на всяко от кучетата в социалната йерархия. Използват различни пози, движевия и други средства за невербална комуникация, които разкриват състоянието на ума. Тези сложни форми на социално познание и комуникация могат да се дължат на тяхната подвижност, игривост и способността да се вмести в човешките домакинствата и социално положение. Тези атрибути способстват кучета да изградят уникална връзка с хората, въпреки че са потенциално опасни хищници на върха на хранителната верига.
Въпреки, че мното от експертите не са съгласни върху голяма част от детайлите касаещи опитомяването на кучето, не може да се отрече факта, че човешкото въздействие е оказало съществено влияние при оформянето на подвида. Малко след опитомяването си кучетата се превръщат в животни, повсеместно разпространени сред човешката популация по цял свят. Предполага се, че кучетата навлизат в Новия свят от Сибир като прекосяват Беринговия проток заедно с човешката миграция. Смята се, че употребата на кучета за впряг се е оказало решаващ фактор при населването на новите континенти от опитомените животни прези около 12 000 години. Кучетата били важна част от живота на Атабаските Северна Америка и са единствените отглеждани от тях опитомени животни. Кучетата са използвани за пренасяне на голяма част от товара при миграцията на племената апахи и навахо допреди 1400 години. Използването на кучета като впрегатни и товарни животни в тези култури често продължава да съществува дори и след въвеждането на коня в Северна Америка.
Днес археолози и биолози са постигнали консенсус в определянето на приблизителната възраст на опитомяване на кучетата. Съществуват сигурни доказателства в това, че дивергенцията на генетичните различия между кучета и вълци започва преди около 15 000 години. Други приемат, че опитомяването е започнало по-рано.Не е известно дали хората насочено са опитомили вълка или линията на кучето не се е отделила еволюционно от тази на вълците, а опитомяването да е ускорило процеса. Последната теза е поддържана от биолозите Реймънд и Лорна Копингър. Според тяхната теория някои вълци са привлечени от поселищата на палеолитното население и тази привързаност е просто еволюционно обусловена.

ДНК доказателства за произхода

Според ДНК доказателства, прародителите на модерните кучета се отделили от другите видове вълци преди около 100000 години, а били опитомени от тези вълци прародители преди около 15000 години. Това датиране прави кучетата едни от първите видове, които са опитомени от хората.
Има доказателства, че кучетата първо са били опитомени в Източна Азия, най-вероятно Китай, а някои от хората навлезли в Северна Америка са взели кучета с тях от Азия.
При мигрирането на хората около планетата с тях мигрирали и разнообразни породи кучета. Неолитната революция и последвалата урбанизация водят то увеличаване популацията на кучета и нараснала нужда от специализация. Тези обстоятелства са предпоставка за селективно отглеждане с цел получаване на специализирани работни и домашни кучета.



Зрение
Като повечето бозайници кучетата са дихроматични и имат цветно зрение еквивалентно на нарушено цветозрение червено-зелено при хората.
Различните породи кучета имат различна форма и размер на очите, а имат и различна конфигурация на ретината. Кучетата с дълги носове имат високочувствителна област от ретината („visual streak“), която се простира по дължината на ретината и им придава много широко поле на зрение, докато тези с къси носове имат „area centralis“ — централна област с до три пъти по-голяма чувствителност на нервните окончания отколкото „visual streak“ — давайки им детайлно зрение приличащо на човешкото.
Някои породи имат поле на зрение до 270° (сравнено с 180° при хората), въпреки че породите с широки глави и къси носове имат много по-малко поле, достигащо 180°.

Слух
Кучетата могат да разпознават звуци с ниска честота 16 до 20 Hz (за сравнение при хората е 20 до 70 херца) и висока честота над 45 kHz (при хората 13 до 20 kHz), а в допълнение на това могат да движат ушите си, което им помага бързо да локализират източника на звук. Осемнадесет и повече мускула могат да накланят, завъртат и повдигат или свалят кучешкото ухо. Кучето може да идентифицира източника на звук много по-бързо отколкото човек и да чуе звук на четири пъти по-голямо разстояние, отколкото би могъл човек. Кучетата с естествена форма на ухото по принцип чуват по-добре от тези с клепнали уши, каквито са ушите на много от домашните видове.

Обоняние
Кучетата имат близо 220 милиона обонятелни клетки на площ от приблизително площта на носна кърпичка (сравнено с 5 милиона на площ от пощенска марка при хората). Някои породи са селективно размножавани за много по-добро обоняние, дори и от кучешките си събратя. Каква информация всъщност получава кучето, когато души, не е добре разучено; отначало дебатирано, сега се е наложило мнението, че кучетата различават два различни типа миризми при следене, миризма във въздуха от човек или обект преминал наскоро, и миризмата на почвата, която не се променя за много по-дълго време. Характеристиките и поведението на тези два типа дири изглеждат различни, въздушната диря бивайки прекъсната на много места, но не замаскирана от други миризми, докато миризмата на почвата остава относително постоянна при внимателно и повторно търсене от кучето, но пък много по-податлива на „замърсяване“ с други миризми! При всеки случай, треньорите на кучета са установили, че е невъзможно да се дресира куче да следи по-добре, отколкото то го прави естествено. Вместо това задачата е да се мотивира правилно и да се дресира да поддържа вниманието си върху една единствена следа и да игнорира всички останали, които иначе биха изглеждали по-интересни за едно недресирано куче. Едно напрегнато търсене на диря, например при търсене на кораб за контрабанда, може да бъде много изтощително за кучето, и кучето трябва да бъде мотивирано да продължи тази трудна задача за дълъг период от време.



Интелигентност


Много кучета могат да бъдат дресирани да изпълняват сръчно задачи, които не са присъщи за кучешките навици, като например в това състезание за кучешка ловкост.
Кучетата се ценят за тяхната интелигентност, която се изразява различно при различните породи и индивиди. Например, граничарските колита са известни със способността си да заучават команди, докато други породи могат да не бъдат толкова мотивирани да се подчиняват, но вместо това пък да изразяват интелигентността си чрез измисляне на остроумни начини за крадене на храна и избягване от двора. Бидейки високо адаптивни животни, кучетата са се научили да изпълняват множество задачи, изисквани им от човека през поколенията. Кучетата изпълняват много роли из цялото земно кълбо. Те са незаменими в сфери като търсене и спасяване; ред и сигурност (включително кучета за атакуване, търсене на миризми и следене); охрана на животни, хора и имущество; помощ за пастири; кучешки впрягове за арктически експедиции; водачи на слепи и помощници на глухи хора; помощници при лов, както и много други роли на които могат да бъдат дресирани. На повечето кучета рядко им се налага да се справят с комплексни задачи и е малко вероятно да се научат на относително сложни дейности (като отваряне на врати) без допълнителна помощ. Някои кучета (като кучетата водачи на слепи хора) са специално дресирани да разпознават и избягват опасни ситуации.
Едно куче достига интелигентостта на двегодишно дете. Средно кучетата могат да разберат 150 думи или жестове. Представители на най-умните породи разпознават 250 думи — колкото 2,5-годишно дете.

Кучетата и хората

Връзката между кучето и човека е древна като самото човечество. След последната ледникова епоха, нашите прадеди започнали да опитомяват вълчета, които постепенно приели хората като приятели. Оттогава до днес са създадени над 300 различни породи кучета. Едни от тях се използват за пазачи — ротвайлер, боксер, немска овчарка, дог. Санбернарите спасяват хора, затрупани от лавини. Нюфаундлендът е воден спасител. Ретривърите и немските овчарки са кучета-водачи за незрящите. Сетерът, гончето, риджбекът, кокерът, кръвоследникът и пр. са верни помощници на ловците. Полицейските кучета — немски овчарки, ротвайлери — откриват наркотици, помагат за залавянето на престъпника. Хъскитата и аляските мейлмути теглят шейните, които са единственото превозно средство в северните части на Аляска и Канада. Колитата пазят стадата овце от набезите на вълците. Също така кучетата са мили домашни животни и любимци на децата. Създадени са клубове за отделните породи навсякъде по света.



източник : bg.wikipedia.org