Руска синя котка

Произход и развитие


Котки от тази порода попадат в Западна Европа с кораби, идващи от руския град Архангелск, поради което ги наричали "сини архангели". Според една от версиите руската царица Екатерина II през 1790 г. подарила рядко красива двойка от тази порода на английското кралско семейство, а според друга версия - "сини архангели" попаднали на британския остров с търговски кораби през 1860 г. През 1880 г. в Лондон на една от първите изложби на котки били демонстрирани няколко екземпляра от тази порода. Оттогава в Англия започнала сериозна селекционна работа. Вероятно в своята над 100-годишна история на развъждане руската синя котка е била кръстосвана с различни видове сиво-сини котки от различни страни и места, така че днес тя се среща почти из цяла Европа.

Вече е почти невъзможно да се докаже дали това са потомци на някогашната порода котки, изнасяни от Русия като кожена суровина за шапки и палта. Известно е, че дълги години руските сини котки били безпощадно избивани заради красивите кожи, от които изработвали скъпо струващи дамски палта. С течение на времето някогашните сини архангели се разделили на тежка (британски тип синя котка) и лека (руска синя котка). В развъдния процес руската синя котка е била кръстосвана и със сиамски котки през 1940 г., за да се постигне желаната лекота и стройност на тялото. По този начин желаното ниво на стандарта било постигнато и няколко години по-късно стандартът бил утвърден.


Външен вид и стандарт

Руската синя котка има грациозна осанка, издължено елегантно тяло. Шията е дълга, права, с елегантна извивка. Има сравнително къса клинообразна глава, прав нос, големи заострени уши, широки в основата си, отвесно поставени. Носът е прав, не много заострен. Очите са големи и изразителни, широко поставени, с бадемовидна форма и зелено обагряне. Крайниците са високи и елегантни. Има овални лапи и сравнително дълга островърха опашка. Но най-красивата породна особеност е равномерното сиво-синьо оцветяване на козината, която е копринсномека (плюшоподобна), с къси, гъсти, нежни и меки косми с подкосмие, което има еднаква дължина с покривните косми. При попадане на слънчев лъч върху козината тя искри със стоманен отблясък. Окраската е равномерна по цялото тяло, със сребристо сиво-синкав оттенък.. Носната гъба и възглавничките на лапите са със сиво-син цвят. Недостатъците на породата са: масивно, едро тяло, квадратна или кръгла глава, жълтеникави очи и очи с овална форма, бели петна и ивици по космената покривка, широка в основата си опашка. Нежелателен белег е приликата със сиамската котка.
http://www.kotkite.com