Източносибирска лайка

Описание на порода Лайка

Това е северна порода и може да се приеме като една от най-старите породи кучета, служещи на човека. И до наше време те са запазили характерните белези, говорещи за близкото им родство с вълка и чакала. Въз основа на някои основни качества лайките могат условно да бъдат разделени на три подгрупи: лайки пастири, впрегатни (полярни) лайки и ловни лайки.

Подгрупи на породата "Лайка"

Лайки пастири.

Разпространени са в северните части на Скандинавския полуостров. Отличават се с това, че са незаменим помощник на овчарите и в същото време се използват при лов на водоплаващ дивеч, белки, дори мечки. Не е желателно кръстосването на лайки пастири с ловни лайки по две причини: първо, усилва се ловният инстинкт на лайките пастири, което води до безогледно преследване и дразнене на дивеча, и второ, кучетата от кръстоската са с по-къс косъм и през лятото страдат от нападението на рояците комари.

Впрегатни (полярни) лайки.

Те са твърде многочислена подгрупа. Превозват хора далеч на север, там, където завършват всички пътища, позволяващи да се движат останалите транспортни средства. Работят по 8 до 14 във впряг. Ползват се и за лов на елени и диви прасета. Отличават се от останалите лайки по силно развития гръден кош.

Ловни лайки.

Те са главните помощници на ловците в гористите райони на Северна Европа и Азия. Всестранни ловни кучета. При преследване на дивеча не се движат по дирята му, а го пресичат и задържат на място. След като открият дивеча, облайват го до идването на ловеца. Използват се за лов както на хищници, включително и мечки, така и на птици (глухари и тетреви). Помощници са и при лова на диви свине. Типични представители на ловните лайки са Руско­европейската, Западносибирската, Карело-Финската и Източносибирската.



Стандарт на ИЗТОЧНОСИБИРСКА ЛАЙКА

Общ вид: Кучета над среден ръст, отличаващи се със здрава конституция, сух тип и развита мускулатура.

Тип на поведение: Подвижни, уравновесени , с отлично развита ориентировчна реакция, ярко изразена ловна страст ,както по работа със зверове, така и към дребен и едър дивеч. Злоба към човека не типична. Характерен ход при работа- вълчи тръс, преминаващ в галоп.

Височина: Височина при холката на мъжки индивиди -55/64см. При женски индивиди- 51/60см. Височината при кръста на мъжкарите -1,2 см по-малка, отколкото при холката, а при женските е равна, или 1см по-малка. Индекс на разтегнатус при мъжкарите 104-109, a при женските 107-112.

Недостатъци: ръст по-висок или по-нисък с 2см.

Пороци: отклонение от стандартния ръст с повече от 2см.

Цвят на козината: черен, черно-бял, сив, сиво-кафяв с всички оттенаци,бял на черни или кафяви петна и черен с кафяв или жълт цвят по крайниците и главата/ black& tan/. Носната гъба при всички цветове- черна.

Недостатъци: Чисто бял цвят, малки петънца по главата, наличие на ярко рижав/ червен/ цвят.

Пороци: Малки петна по трупа, петна по краката и главата, не в тон с основните цветове.Тигрова или с цвят на кафе окраса.

Козина: Груба, права, гъста козина, с добре развито подкосмие.На главата и ушите козината е къса,гъста и блестяща. На шията и плещите, образува пищен ”шал”,oсобенно при мъжките. При холката козината е удължена , а също така и на задните крака. Опашката е добре окосмена, като космената покривка е малко по-дълга от долната страна, без да провисва. Характерно е за породата, окосмяване м/у ноктите на лапите.

Недостатъци: Слабо подкосмие отсъствие на удължена козина при холката на мъжките индивиди.

Пороци:Мека,въкниста козина, разделяща се на гърба. Висяща козина на опашката, късокосменост или дългокосменост,както също и отсъствие на подкосмие.

Кожа, мускулатура и костна система:Кожата е плътна, достатъчно дебела, еластична, без никаква набръчканост. Мускулатурата е добре развита. Костната система е здрава и по-мощна при мъжките индивиди. Обхвата на” китките” при мъжкарите е11-14см, а при женските 10-12см.

Глава:Погледната отгоре , главата наподобява равностранен триъгълник, с относително широка черепна кухина( при мъжкарите).Задтилната част е леко закръглена.Муцуната е малко по-къса от черепната кутия, скулите са нерязко изразени. Прехода от муцуната към челото е плавен и леко изразен”.Гребена”на темето и задтилната издатина, изразени. Устните, умерено сухи и прилепнали, без бърноватост и висене.

Недостатъци: Остър преход от муцуната, към черепа,частична депигментация на носната гъба,” подуто”чело.

Пороци:Глава удължена ,масивна, тежка. Удължена или заострена муцуна и гърбоносовост.

Уши:Изправени, подвижни,във форма на равнобедрен триъгълник с остри или малко заоблени върхове. Поставени на височината на очите и малко разтвотени.Вътрешната част на ушите добре окосмена.

Недостатъци:Меки, със слаб хрущял, малкоподвижни и леко окосмени.

Пороци:Големи, с кръгли върхове, поставени по-ниско, или по-високо от нивото на очите. А също и клепнали ,или полуклепнали уши.

Очи: Неголеми, овални, неизпъкнали,непотънали.Цвят на очите:тъмно-кафяв или кафяв, независимо от цвета на кучето. Поглед спокоен и доверчив.

Недостатъци:Цветли очи, светло-кафеви при черно куче, големи или малки по степен на изражение.

Пороци:Закръглени очи, изцъклени, ”потънали”,бели, зелени,сиви,жълти и разноочие.

Зъби и захапка : Зъбите са гоеми, здрави, бели, добре развити и плътно покриващи се. Зъбната формула е пълна. Захапка- ножица.

Гръд:Широка, дълбока и достатъчно издължена, достигаща до лакъта или1,2см по-надолу.

Недостатъци: Плоска или яйцевидна гръд, недостигаща до лакъта.

Корем: Прибран леко и слабо изразен.

Недостатъци:Отпуснат, висящ или прекалено прибран(хрътка)

Източник: www.hunter.bg