Далматинец (Далматинско гонче)

Далматинец





Далматинецът е бързо, издръжливо и здраво сложено куче със среден размер, с пропорционално телосложение, без ни най-малък намек да е грубовато или тромаво, с чисти изваяни линии, леко високоного. Далматинецът рядко влиза в дрязги и бой, много е схватлив и лесно се поддава на дресировка. Дружелюбен е към приятелите на стопанина си и добре се разбира с децата. Въпреки това кучето е злопаметно, склонно е към меланхолия, когато се окаже самотно дълго време. Далматинецът е създаден за продължителни разходки и затова повече му подхожда свободния живот в селска местност.

Половият диморфизъм е добре изразен. Мъжките са по-големи и мъжествени, а женските са с по-леко и нежно телосложение, с по-изящни и изваяни линии на главата.

Особености на поведението и характера.

Далматинецът е спокоен и уравновесен, дружелюбен и бдителен, ласкав е, но към непознатите е недоверчив, с чувство за собствено достойнство, внимателен и отзивчив, добре се понася с другите животни, с лекота се привързва.

Далматинецът е със здраво-сух тип конституция, с добре развит скелет и силна релефна мускулатура. Кожата е еластична, плътно прилягаща, без гънки и не е увиснала или отпусната.

Височината в холката при мъжките е 55-61 см, а при женските е 50-58 см. Средното тегло при мъжките е 25 кг, а при женските – 23 кг.

Козината е гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Подкосмието не е изразено. Окраската е на чисто бял искрящ фон закръглени петна с ясни граници. Петната не се сливат. В диаметър са 1-2 см. На главата, ушите, опашката и на крайниците те не са по-малко, отколкото по тялото, но са по-малки в диаметър. Желателно е петната по тялото да са равномерно разпределени. Те са смолисто черни или тъмно кафяви. На ушите и около очите тия цветове може да са мраморни.

Далматинците са красиви и елегантни кучета. Те били не само символ на разкоша и богатството, но и надеждна охрана на каретите при дългите преходи. Те защитавали екипажите от нападения на разбойници и диви зверове. Ето защо на картини от онова време далматинците били с късо купирани уши, тъй като дългите и висящи уши били уязвими в бой.

Далматинците имали още една професия – пожарникар. На улиците в английските градове можело да си види интересно зрелище – хвърчащи далматинци със силен лай призовавали минувачите да направят път за приближаващите пожарни коли. По време на пожар благодарение на далматинците са спасени много човешки животи.

По време на втората световна война далматинците били на патрулно-караулна служба, охранявали са граждански и военни обекти. Известен е даже далматинец-летец, който със стопанина си извършил 38 бойни полета над територията на Германия, бил е ранен и награден от правителството на Великобритания.

Благодарение на привлекателната си външност и живия характер, далматинецът станал и цирков артист. Той често излизал на арената в компанията на клоуните.

За съжаление отминали времената на пищните походи с конски каляски и старовремешните пожарни коли и далматинецът останал без работа. Тогава започнала да намалява и числеността на породата. Благодарение на добрия си нрав и умението да се разбира с хората, далматинецът придобил нова роля – станал идеалното куче-компаньон. В списъка на най-популярните семейни породи той заел едно от първите места.

Източник: http://bestfellows.com