Самоед - Информация + Снимки

Самоед




Произход : Северна Русия, Сибир
Предназначение : впрегатно куче и куче компаньон
Класификация: Група 5 – Шпицове и примитиви, Секция 1 – Северни впрегатни кучета, Без работни изпитания

История на породата: Названието на породата Самоед произлиза от името на ненецкото племе самоеди, обитаващи северните части на Русия и Сибир. В южната част на този ареал се използвали разноцветни – бели, черни и кафяви кучета при отглеждането на елени, а в северната част кучетата били чисто бели, с умерен темперамент и се използвали както за лов, така и като впрегатни кучета. Кучетата на самоедите живеели с тях в иглуто и били напълно социализирани. Британския зоолог Ернст Килбрун Скот в 1899 г. прекарал три месеца сред тези племена и връщайки се в Англия, довел с себе си едно мъжко кученце на име Собака. По късно той се снабдил и с женско куче на име Уайтли Печора / името произлиза от река Печора в Западен Урал /, както и с белоснежен мъжкар на име Мисти. Тези кучета се явяват основатели на западния самоед, като първия стандарт на породата бил написан в Англия през 1909 год. Като работни кучета, самоедите са незаменими при работа в арктически условия. Впрегатните кучета на Фритьоф Нансен ( 19 мъжки и 9 женски кучета самоеди ) с типичната за породата си издръжливост работели ден след ден, теглейки в жестоки условия товари, превишаващи неколкократно тяхното тегло и без които експедицията на Нансен би била неуспешна. Всяка нова експедиция – на граф д’ Абруци, Шелктон и най знаменитата – на Руал Амундсен при неговото успешно покоряване на Южния полюс през 1911 год. добавяли нова славна страница в историята на породата.

Общ вид:
Среден размер, елегантен, бял арктически шпиц. В външния му облик му се долавя мощ, издръжливост, мекота, достойнство и самоувереност. Изражението е с така характерната ” самоедска усмивка ” и се създава от съчетанието на формата на очите и тяхното разположение спрямо устните. Полът трябва да бъде изразен ясно.
Важни пропорции:
Дължината на тялото примерно с 5 % повече, отколкото височината в холката. Дълбочината на гърдите не много повече, отколкото половината на височината в холката. Муцуната е толкова дълга, колкото и черепната част.
Характер и темперамент: Дружелюбен, открит, жив и весел. Ловните инстинкти са слабо изразени. Самоеда не е страхлив и не е агресивен. Много социален, не се препоръчва да се използва като куче за охрана.
Глава: Мощна и клиновидна
Черепна част: При поглед отпред и отстрани не много изпъкнал. Черепът е широк между ушите.
Стоп: Силно изразен, но не много рязък. Леко забележима бразда между очите.
Лицева част:
Нос: Добре развит, предпочита се черния цвят. В определени сезони на годината пигмента на носа може да се обезцветява, така начереният ” зимен нос ”, но винаги трябвада присъствува тъмен кант.
Муцуна: Здрава и силна, с дължината на черепната част, постепенно се стеснява към носа, но не тясна, не груба и не квадратна.
Устни: Плътно прилягащи, черни и не много пълни. Ъглите в края леко завиват и образуват характерната ” самоедска усмивка ”.
Захапка/Зъби: Идеална ножична захапка. Здрави и силни челюсти, нормален зъбен апарат.
Очи: Тъмно кафяви, дълбоко поставени, раздалечени, не много косо поставени, с форма, подобна на бадем, черен контур. Изражението е ” усмихващо се”, добро, живо и умно.
Уши: Изправени, малки, дебели, триъгълни и леко закръглени на края. Трябва да бъдат подвижни, високо поставени. Благодарение на широкия череп широко раздалечени.
Шия: Силна, с средна дължина, гордо носена.
Тяло: Дължината на тялото е по-голяма от височината в холката; горната линия е леко низходяща. Кучето е компактно,но пъргаво.
Гръб: Гърбът е средно дълъг,мускулест и прав. При женските е по-дълъг, отколкото при мъжките.
Поястница: Къса, много здрава и леко скосена.
Крупа: Широка, здрава, мусколеста, видимо скосена.
Гръден кош: Гърдите са широки и добре развити, гъвкави, но не много издадени.
Опашка: Добре окосмена опашка, достатъчно висока. Когато кучето е възбудено, а и при движение опашката се държи на гърба или настрани. В спокойно състояние може да бъде отпусната, достигайки до скакателните стави.
Крайници:
Предни крайници: Добре поставени, здави и мусколести. При поглед отпред предните крайници са прави и паралелни.
Рамо: Наклонено и плътно прилягащо към тялото.
Мишци: дълги, здрави.
Лакти: Придържат се към тялото.
Уста: Немного наклонена.
Задни крайници: При оглед отзад са прави и паралелни и с много силна мускулатура.
Бедро: Средна дължина, достатъчно широко и мусколесто.
Бедрена става: Бедрената става е с добре изразен ъгъл.
Скакателна става: Ниско поставена, с добре изразен ъгъл.
Лапа: Овални с дълги палци, палците са сводести и не много сбити, сгъстени.
Движения: Мощни, свободни, плавни и енергични, предните крайници се изпъват добре с добър замах, задните крайници изтласкват мощно.
Козина: Тя е обилна, дълга, пухкава и гъста.Самоеда е куче с двойна космена покривка – долния слой се състои се плътен, мек, гъст подкосъм , а покривният косъм е по-длъг, прав и ляга върху подкосъма, за да образува плътна космена покривка.По шията раменете и задната страна на крайниците косъмът образува съответно грива и гащи, най-добре проявени при мъжките.на вътрешната страна на ушите,по главата и външната част на крайниците козината е къса и гъста. Външната част на ушите е добре окосмена,а между пръстите расте защитна козина. Опашката е обилно окосмена.При женските козината е по-къса и мека,отколкото при мъжките. Козината на самоеда притежава уникалното свойство да се очиства – тя винаги се запазва чиста и бяла. Козината с правилна стуктура на косъма винаги има обобен искрящ блясък.
Цвят: Бял, кремав или с бял с бисквитен оттенък (основен цвят е белият, с неголямо присъствие на бисквитени оттенъци). Никога не трябва да има присъствие на бледо кафяв цвят.
Ръст: Височина в холката – идеалният ръст за мъжките е 57см.( ( +),(-) 3см.),а за женските – 53см ( ( +),(-) 3см.
Недостатъци: Всяко отклонение от стандарта следва да се разглежда като недостатък, оценката за което се намира с съответствие с степента на даденото отклонение.
Явни недостатъци: Леки кости, мъжки с женски тип или женски с мъжки тип, неправилна захапка, жълти очи, клепнали уши, бъчвообразен гръден кош, опашка с формата на пълно колело, неконтактност, изкривени крака, къдрава козина.
Груби недостатъци: Непигментирани области около очите или устните.
Дисквалифициращи пороци: Сини очи или очи с различен цвят, неправилна захапка, цвят на козината, отличаващ се от стандарта, страхлив или агресивен характер.
P.S. Мъжките трябва да имат два добре развити тестикула, напълно спуснати в скротума.

Породата е призната от:



FCI, AKC, UKC, KCGB, CKC, ANKC.

Източник: http://zoosviat.com/?page_id=153

Кратко историческо резюме:

Името самоед произлиза от племето Самоеди, обитаващо северните части на Русия и Сибир. В южната част на този ареал се използвали бяло, черно и кафяво шарени кучета при отглеждането на елени; в северната част кучетата били чисто бели, с умерен темперамент и се използвали както за лов, така и като впрегатни кучета. Кучетата на самоедите живеели с тях в иглуто и били напълно социализирани. Британския зоолог Ернст Килбрун Скот през 1899 г. прекарал три месеца сред тези племена и връщайки се в Англия, довел със себе си едно мъжко кученце на име Сабарка. По късно той се снабдил и с женско куче на име Уайти Печора от западните части на Урал и със снежно бял мъжкар на име Мъсти от Сибир. Тези кучета, доведени от изследователя се явяват основатели на западния самоед. Първият стандарт на породата е написан в Англия през 1909 г.

Общ вид:

Среден по размер, елегантен, бял арктически шпиц. Във външния му вид се долавят мощ, издръжливост, мекота, достойнство и самоувереност. Изражението е с така характерната "самоедска усмивка" и се създава от съчетанието на формата на очите и тяхното разположение спрямо краищата на устните. Полът трябва да бъде ясно изразен.

Важни пропорции:

Дължината на тялото е приблизително с 5% повече, отколкото височината при холката. Дълбочината на тялото е леко по-малка от половината от височината при холката. Муцуната е приблизително толкова дълга, колкото и черепната област.

Поведение и темперамент:

Дружелюбно, открито, жизнено и весело. Ловните му инстинкти са слабо изразени. Никога плашлив или агресивен. Много социален, поради което не може да се използва като куче за охрана.

Глава:

Мощна и клиновидна по форма.
Черепна област:

Череп: Когато се гледа отпред и отстрани, единствено леко изпъкнал. Широк между ушите. Леко забележима бразда между очите.
Стоп: Ясно очертан, но немного изразен.
Лицева област:

Нос: Добре развит, за предпочитане черен. В определени сезони на годината пигментация на носа може да се обезцвети, така наречения "зимен нос", но винаги трябва да присъства тъмна пигментация по ръба на носната гъба.
Муцуна: Силна и дълбока, приблизително толкова дълга, колкото черепната област. Постепенно се заостря по посока на носа, никога тясна, нито тежка или квадратна. Горната линия на муцуната е права.
Устни: Плътно прилепнали, черни и по-скоро пълни. Ъглите в края са леко завити и образуват характерната "самоедска усмивка".
Челюсти и зъби: Съвършена и пълна ножична захапка. Здрави и силни зъби, и челюсти. Нормална зъбна формула.
Очи: Тъмно кафеви на цвят, добре поставени в орбитите си, по-скоро раздалечени, до известна степен коси и с бадемовидна форма. Изражението е "усмихващо се", добродушно, жизнено и интелигентно. Очните ръбове са черни.
Уши: Изправени, по-скоро малки, дебели, триъгълни и леко заоблени във върховете. Те трябва да бъдат подвижни, високо поставени. Благодарение на широкия череп са подобаващо раздалечени.

Шия:

Силна и умерено дълга; горда осанка.

Тяло:

Леко по-дълго от височината при холката. Дълбоко и компактно, но гъвкаво.
Холка: Ясно очертана.
Гръб: Със средна дължина, мускулест и прав. При женските е леко по-дълъг, отколкото при мъжките.
Поясница: Къса, много здрава и очертана.
Крупа: Пълна, силна, мускулеста и леко скосена.
Гръден кош: Широк, дълъг и дълбок, стигащ почти до лактите. Ребрата са добре извити.

Опашка:

Поставена по-скоро високо. Когато кучето е възбудено или се движи, опашката се носи вдигната върху гърба или отстрани; Може да е висяща при покой, като тогава трябва да достига до скакателните стави.

Крайници:

Предни крайници:

Общ вид Добре поставени и мускулести със здрави кости. Гледани отпред, прави и паралелни.
Плешки: Дълги, твърди и наклонени.
Мишници: Наклонени и прилегнали към тялото. Приблизително толкова дълги, колкото лопатките.
Лакти: Прибрани към тялото.
Китки: Здрави, но гъвкави.
Метакарпуси: Леко наклонени.
Предни лапи: Овални с дълги пръсти, гъвкави и насочени право напред. Пръстите са сводести и немного плътно прилепнали. Еластични възглавнички.
Задни крайници:

Общ вид: Гледани отзад, прави и паралелни, с много силна мускулатура.
Бедра: Средно дълги, по-скоро широки и мускулести.
Колене: Добре заъглени.
Скакателни стави: По-скоро ниски и добре заъглени.
Метатарзуси: Къси, силни, вертикални и паралелни.
Задни лапи: Като предните лапи. Зачатъкът на пети пръст трябва да бъде премахнат.

Походка и движения:

Мощна, свободна, неуморима и енергична, изразяваща се в дълги крачки. Добре изнасящи се напред предни крайници и доста мощни тласъци от задните крайници.

Космена покривка:

Косъм: Обилна, дебела, пухкава и гъста покривна козина. Самоеда е куче с двуслойна космена покривка с мек и гъст подкосъм и по-дълъг, по-груб и прав покриващ косъм. Козината трябва да оформя яка около шията и плешките, най-добре проявени при мъжките. По главата и предната страна на крайниците козината е къса и гъста. По външната част на ушите, къса, права и гладка. Вътрешната част на ушитe трябва да е добре окосмена. По задната страна на бедрата, косъмът формира “гащи”. Опашката трябва да е обилно окосмена. Козината на женските е по-къса и мека по структура от тази на мъжките. Правилната по структура козина трябва винаги да притежава специфичен блясък и гланц.
Цвят: Чисто бял, кремав или бял с бисквитен отенък (основен цвят е белият, с неголямо присъствие на бисквитени отенъци). Никога не трябва да има вид на бледо кафяв цвят.

Размер и тегло:

Височината при холката:
Идеална височина за мъжките е 57 см ± 3 см;
Идеална височина за женските е 53 см ± 3 см.

Недостатъци:

Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.

Леки недостатъци:

- Видими недостатъци в структурата;
- Леки кости;
- Женствени мьжки и мъжествени женски;
- Клещовидна захапка;
- Жълти очи;
- Меки уши;
- Бечвовидни ребра;
- Двойно навита опашка;
- Къси крайници;
- Много кривокрако или с кравешки скакателни стави;
- Цялостно къдрава или къса козина, дълга, мека или висяща надолу;
- Отчужденост.

Сериозни недостатъци:

- Очевидно непигментирани области по клепачите или устните.

Дисквалифициращи недостатъци:

- Сини или разноцветни очи;
- Прогения или прогнатия;
- Неизправени уши;
- Козина оцветена, в друг цвят, освен стандартния;
- Плашливо или агресивно поведение.


http://www.bgdogs.net