Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Амреикански Стафордширки Териер

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Love_u
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения : 22
Репутация : 1
Join date : 16.02.2011

ПисанеЗаглавие: Амреикански Стафордширки Териер   Чет Фев 17, 2011 10:02 pm

Амреикански Стафордширки Териер





За породата

АСТ БЕЗСТРАШЕН АТЛЕТ С ЛЮБЯЩО СЪРЦЕ

От пръв поглед Амреиканският Стафордширки Териер трябва да създава впечатление за огромна физическа сила. Не случаино има най-силната мускулатура в кучешкия свят/на кг жива маса/. Това не е случайно защото АСТ притежава здраво тяло,което е буквално обвито от мощтна и красива мускулатура. Въпреки здравото телосложение, АСТ е много елегантно куче и не трябва да изглежда грубо. Той притежава изключителна експлозивност и е изключително бърз на къса дистанция. На 10 метра АСТ стартира със скоростта на грейхаунд. Отскокливостта му е невероятна,отскача на 2.5 метра от място. Катери се по дървета, скали като котка.
Всеки който погледне главата на АСТ вижда огромните мускули на бузите и на черепа, които с мощтната долна челюст създават най-силната захапка в кучешкия свят /три пъти по-силна от останалите работни породи/.
Амстаффа притежава едно качество което е уникално, той различава лошите хора, които заплашват неговия стопанин и е готов да реагира моментално на всяка заплаха. Най-ценното качество на АСТ е неговия характер. Той е абсолютно безстрашен, няма заплаха която той да не може да погледне в очите. Неговата смелост е влязла в поговорките. Кинолога Ернест Харт в 'енциклопедия за кучешките породи' казва, че АСТ е 'най-храброто животно някога раждано в света'. Амстаффа е голям джентълмен,и никога не напада малки кученца, женски и кучета които са приятелски настроени към него. Въпреки всеобщото мнение АСТ е изключително интелигентно куче. Има стотици АСТ, които са издържали работни изпити /шутцхунд, ипо, fh-следово куче, куче спасител/ Амстаффа е голяма изненада за тези които го виждат само като бойно куче.Той приема присъствието на останалите животни и се концентрира над работата която трябва да върши.
През 1993г в Америка е основана Федерация за американски стафордширски териер 'FAST', която се занимава изключително с популяризирането на работните качества на породата. Идеята е АСТ да бъде признат като всестранно работно куче. Амстаффа е всестранно работно куче което се използва за лична защита, охрана на обекти, пазач на автомобили, фермерско куче, полицейско куче, ловец на едър дивеч. Качествата които изброих, правят АСТ най-добрия телохранител в кучешкия свят.


Повечето служебни породи са били овчарски кучета, някои месарски други са съпровождали говедата. Докато амстаффа е селекциониран да бъде победител. Той се е борил с всякакви зверове /бикове, маимуни, хиени, лъвове, леопарди, мечки, и хора/. Именно това го прави по-добър телохранител от другите породи. Един самурай е винаги по-добър от един овчар. Той не се плаши от тояги, лопати и всякакви оръжия, атакува мълниеносно без значение колко и как са въоръжени неговите противници. Амстафа дори издържа огнестрелни рани без да спира своятя атака. В Русия има над 20 случая при които амстаффа е раняван от огнестрелни оръжия и въпреки всичко е побеждавал противника.

Преди всичко АСТ трябва да бъде хармоничен, нито една част от неговото тяло да не изглежда излишна. Много от хората търсят в стафа огромни размери. Но това не го прави нито по-силен нито по-пъргав нито по-здрав. Отклоняването от стандарта винаги води до грешки. Ако АСТ е с прекалено голяма глава той ще има забавени рефлекси /променя се центъра на тежеста/ което неминуемо оказва влияние на работните качества. Разбира се всеки селекционер има право на своя трактовка на стандарта /който е много свободен/но все пак не трябва да се отклонява много от него. Все пак стандарта на аст е създаден в началото на нашия век и не е променян до ден днешен. Още преди 100 години хората са забелязали че прекалено високите кучета са били прекалено тромави /падаики на земята много трудно са се изправяли, много по лесно са получавали травми и са убивани от биковете./
Амстафа трябва да бъде като котка, той трябва да отскача и да се превърта във въздуха с лекота, трябва да може да се катери на невероятни места и дори да падне по гръб да се изправи по най -бързия начин.
Амстафа по структура на своето тяло е 'котка.' Той е нисък набит, с къси и много замускулени крака и изключителна мускулатура. Именно тази структура му позволява да прави невероятни маневри, резки стартове с отскоци, преобръщане, салта. Освен по структура АСТ и по характер наподобява котката-това е единствената порода която при бой с друго куче или животно приема борбата в легнало положение което е характерно за семеиство котки. Всяка друга порода падне ли по гръб всячески се стреми да се изправи на крака докато за аст това е само една от техниките на неговите бойни умения /като казвам единствена порода да се имат впредвид всички териери от типа - бул./ Друго котешко умение е дебненето. Друго което свързва АСТ с котките е мъртвата хватка /вкопчването на противниците и приемането на борба до смъртта на един от двамата/. Най-доброто качество на породата е характера, който често бива определян като пластелин - можеш да го формираш така както пожелаеш. Дори агресивноста към кучета може да се контролира.

Най - доброто е, че АСТ са приятелски настроени към хората, но много лесно само с няколко тренировки те стават изключително агресивни към хора, ако това е нашето желание разбира се.
Има голям полов диморфизъм в характера на АСТ. Мъжките кучета са доста по агресивни и смели от женските. АСТ се нуждае от постоянен контакт с човека, в противен случай може да стане изключително агресивно и несоциализирано куче, което ще бъде много опасно за околните.

Възрастта между 1 и 3 години, особено за мъжкарите, е период на утвърждаване и здравата ръка е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Особено внимание при срещи с непознати кучета от същия пол. Ам стафът е изключително сериозен противник - тръгва само за победа и отприщва унищожителна енергия в това!Добре гледания и здрав стаф, особено мъжкар, на 32-35 кг, без да е тежък и с добър отскок и повратливост, една добра глава с отлични масетери и кодиран ген на боец - непукизмът му е мах - има всички качества за мощен отпор на всякакъв противник. А пък и след утвърждаването, гадинката често ще се опитва да пренареди позициите - значи все си внимаваме и не допускаме да се изживява като екшън герой....
Условията на отглеждане - не обича студ и горещина, и най- обича удобството. Цар е по угаждането. Мрази даже не така чисти постели... Той винаги ЛАМТИ за внимание. Той иска да е център на внимание. И както всички бул - и да е център на живота ви. Не може без близките си. Семейството е всичко за него.

Само дето има един куп предавани генетични заболявания, които идат да ви папкат, ако не сте си купили песа от производител или иззад океана или от ... я дa видя - 2-3 страни в Eвропа, където хората правят поколения подред селекция И спрямо това. Значи - спинална атаксия, хипотиреоидизъм, тазобедрена дисплазия ,сърдечни болести - няколко. Освен генетичните такива - проблеми са очнатa ентропия ,кожните болести, репродуктивната система при женските и т.н.

Става ли от тях куче -пазач ?


Най - лесното нещо е да научиш АСТ да напада хора. Но преди това трябва да го научиш на общо послушание, защото един агресивен стаф без контрол е най-лошото нещо. Характера на АСТ е като глина, която може да се моделира както си пожелаеш.
Най-добре е при обучение на хапане стафа да не се озлобява, а да се работи на базата на инстинкта за борба. В противен случаи мъжките стаффове могат да станат изключително опасни за околните.

АСТ за мен е една от най-добрите и подходящи породи за компанион ,личен защитник, размерите и късата космена покривка го правят удобен за отглеждане в апартамент. Амстафа е много чисто куче, не мирише, много бързо се вписва в семеиството, тази порода е живяла винаги в близост до хората и затова разбира всяко деиствие на собственика си светкавично. Това са кучета, които изключително много обичат хората. Амстафа става агресивен към човек само ако е предизвикан, или е обучаван целенасочено и неправилно. Стафа е една от малкото породи която може да бъде изключително миролюбива и общителна в същото време може при нужда светкавично да парира атаката на някои нападател.
Любовта на тази порода към децата е невероятна. Те могат да правят със стафа каквото си пожелаят, без той да реагира, това е селекция от много генерации.



АМЕРИКАНСКИЯ СТАФОРДШИР И ПИТБУЛА - ЕДНА И СЪЩА ИЛИ РАЗЛИЧНИ ПОРОДИ .
Материалът е публикуван в "American Staffordshire Terrier" от Rade Dakic-Kica през 1990г.


И днес, след толкова години, дилемата дали американският стафордшир и питбулът са една и съща, или две различни породи все още е ненапълно разрешена, много актуална и все по-открита за диалог.
Честно казано, и най-големите познавачи и специалисти, занимаващи се с тези кучета, нямат еднозначен отговор на въпроса. Четейки различна литература, лично аз с годините съм склонен да се присъединя към мнението на една група автори. Броят на тезите, касаещи приликите и разликите между стафордшира и питбула, е голям, но аз се придържам към вижданията на онази група автори, за които смятам, че имат най-достоверна позиция. Разбира се, не мога да бъда 100 процента сигурен, че именно това мнение на точно тази група е най-вярното. Искам да предупредя читателите да не се позовават изцяло на моето мнение, тъй като становището на някои други автори по този проблем е коренно различно.
В бр. 2/1983 г. на списание "Kampfhund" прочетох два различни отговора на въпроса дали става дума за една или за две различни породи. Г-н Wahl е на мнение, че става въпрос за две разновидности на една и съща порода, докато г-н Janssen от Холандия - дългогодишен развъдчик на питбултериери, защитава питбула и категорично го разграничава от стафордшира. Научна проверка дава яснота на недоразуменията, като резултатът се публикува в следващия брой на същото списание. Професор-доктор Schleger от Виенския университет, известен съдия на този тип кучета и дългогодишен селекционер на бултериери, се заема със случая и установява, че и двете породи произлизат една от друга. Де факто става дума за една и съща порода. Научното мнение обаче не съвпада с народното разбиране. Авторът на последвала статия - г-н Sewerin - също дългогодишен развъдчик на бултериери, казва: "Г-н Janssen иска да каже, че стафордширът и питбулът дълго време не са били смесвани кръвно - образно казано, и че са селекционирани по отделно, но преди да започне разделното развъждане, селекцията е била единствено за нуждите за борба на питбула."
През февруари 1983 г. в списанието на ADBA (American Dog Breeder Assotiation) излиза статия от главния редактор на "Pit Bull Gazette" г-н Ralph Greenwud, в която той пише: "Старите кучета от нашата порода в Америка до 1936 г. са наричани Американски питбултериери. Същата година АКС (American Kennel Club) регистрира тези кучета в своя племенен регистър под името "стафордшир териер"." Много от регистрираните като питбули в ADBA кучета впоследствие са записани в АКС като стафордшири и регистрирани под това име. Случвало се е, едно и също куче да бъде регистрирано едновременно в няколко организации, занимаващи се с развъждане на расови кучета, например АКС, ADBA и UKC (United Kennel Club).
През 1936 г. АКС приема стандарт за породата стафордширски териер, но истинското разделение става на практика доста по-късно - около 1972 г. Коментарът на г-н Sewerin по този въпрос е: "Би било полезно за нашите големи питбул-фанатици да прочетат и разберат мненията на учените хора. Кръстосване между питбул и стафордшир не трябва да се реализира."
От написаното дотук следва, че стафордширът е вариант на питбула, развъждан с много по-хуманни цели и регистриран от АКС като куче, предназначено за изложби, докато ADBA регистрира тези кучета, които са предназначени за борби. Днес разграничението е съвсем строго и ясно: кучета, регистрирани и произведени в АКС, могат да се състезават на изложби по цял свят, докато кучета, регистрирани от други киноложки организации в САЩ - не могат. При покупка на куче от САЩ трябва да сте особено внимателни, тъй като Международната федерация по кинология - FCI, признава единствено родословия, издадени от АКС.
Накрая ще се върна за малко в миналото, за да спомена някои известни питбули, изиграли важна роля при създаването на стафордшира такъв, какъвто го познаваме днес. Това са: Kolby, Tudor, Valas, Laytner, Pilot, Rafert, Hemel и т. н. Известна е и линията на Old Famili red nous - линия, при която носните гъби на кучетата са кафеникаво-червени, а не черни. Днес стандартът на стафордшира не допуска такава пигментация на носа, докато при питбула този цвят е разрешен.

Много се спори за разликата м/у АСТ и АПБТ/пит-бул/


Предците на двете породи са били доста дребни на ръст, и фермерите са забелязали че те не са достатъчно ефективни при охрана на фермата от чакали, вълци хора и т.н. Затова те започнали да селектират по едри животни/има съмнение че има кръв от боините кучета от канарските острови/, които да охраняват фермите.
За да стане по ясно AKC-Amstaff, UKC-Amer.pit-bul terier, и ADBA-Amer.pit-bul terier.
Kuчетата от AKC и UKC доста си приличат както на външен вид така и по характер /те имат почти еднакви стандарти/.
Кучетата от ADBA се различават доста от другите два клуба. Това са така наречените GAME кучета, те са доста по-дребни на ръст с много суха мускулатура и структура.
Кучетата родени в AKC-Amstaff, могат да се регистрират в UKC /тоест при пит-булите/ и да участват както в изложбите така и за разплод. Те могат да бъдат шампиони в AKC и шампиони в UKC /има много примери/ Обратното куче родено в UKC не може да се пререгистрира в AKC, тоест амстаффа може да стане пит-бул, но обратното не може.
Основното предимство на амстафа е че дълги години се работи да се усъвършенстват работните качества на породата. Още от 1937 започват да се провеждат състезания с АСТ по общо послушание и аджилити. Днес АСТ покрива успешно ипо, шуцхунд, мондиоринг и т н.


История

Някои хора приемат, че историята на американския стафордширски териер започва едва 1936 г., когато породата е регистрирана за първи път от АКС (American Kennel Club). В действителност, породата съществува от доста по-рано. Възможно е историята й да се проследи до ранните години на 19-ти век. Имигранти от Англия и околните области, които се преселили в Америка, донесли със себе си кученца - малките стафордшир бултериери.

Стафордшир териерите били използвани в по-отдавнашните времена в т. нар. боеве с териери. В крайна сметка те били забранени през 1835 и хората, които залагали, изоставили този ‘спорт’. Въпреки това, тенденция към кучешките боеве била започната. Безпощадни кучета, които се стремели да удовлетворят собствениците си по всякакъв възможен начин, вече били създадени. По-късно териерите са чифтосвани със значително нахвърлящи техния размер булдози и така се родили малко по-големи кучета, предшественици на сегашния американски стафордширски териер.

Предците на стафордширдските териери - pit-кучетата - наред с това, че са изпълнявали възложените им задачи, е трябвало да могат да се предпазват с предната част на тялото си, също так да хапят и да удрят, а със задните части да скачат да нападат и да отбиват ударите. Костите трябвало да бъдат тежки и здрави, за да не бъдат наранявани, тялото - компактно, силно и съразмерно, за да може да се прояви изключителна боеспособност. Гръдният кош е трябвало да бъде голям и дълбок, ребрата гъвкави, за да може по този начин да се увеличи капацитетът на белите дробове и това да се осигури снабдяването с повече енергия. Кучето е изпълнявало 90% от работата си с помoщта на задните си крака, затова те трябвало да бъдат силни, замускулени и съразмерни - да имат сила за скачанe и отскачане. Това се забелязва и днес, когато се наблюдава съвършенството, мускулатурата и вида на днешните кучета, участващи в изложенията. Тези споменати белези на съвършенство се изискват и от днешните кучета и от друга страна те представляват произхода на тази порода. Ам стафът, който притежава само малка част или нито един от тези белези, не може да се нарече съвършен! При тази порода съвършенството се изразява не само в добрата физика, а в ЦЯЛОСТТА. Това включва съвършенство , на характера и духа! При един отлично развит ам стаф, СЪВЪРШЕНСТВОТО и ВИДЪТ са неразделни! Неговите движения са силни и скокообразни, освен това те са хармонични, изпълнени с елегантност и сякаш той изобщо не се напряга, независимо как се движи. Силните му задни крайници и цялостнота мускулна система носят компактното му тяло по много грациозен и фин начин. Никога бавен и тромав. Сила и енергия. Атлет. Не са за препоръчване скъсените втори рамене, които пречат на съответното засилване и замахване или пък удържената основа на задните крака със схванати скакателни стави. Не са правилни и правите коленни стави, изкривените навътре задни крайници или пък създаващи впечатлението, че всеки момент щи се счупят.
Американският стафордшир териер е куче, което изглежда действително като куче. То трябва да оказва положително въздействие върху наблюдателя, да е уравновесено и пропорционално сложено, за да изглежда съвършено. Нито един белег не трябва да е по- силно изразен от другите. Качеството на тази поро да е концентриран израз на неговите добродетели и на неговата обща първокласност. Качеството не означа просто липса на грешки, а наличие на ценности, ценни качества. Ние акцентираме на уравновесеността и хармоничността при тези кучета, но съществуват някои от тях , които са характеризирани като хармонични, защото са съвсем поcредствени. Но на тези кучета им липсва качество. Качеството всъщност представлява ОБЕДИНЯВАНЕ на добродетелите, първокласността на ВИДА, победоносното поведение, психическа стабилност, наличие на стил, свободни, изпълнени със сила движения. Това е комбинация от превъзхождащи физически и душевни способности. Един добър Ам стаф, който се явява на изложение, трябва да има Качество!


Историческа справка - Гражданската война
или Сали - талисманът на единадесети пехотен полк от Пенсилвания


Сали, кафяво- сивкав бултериер, се присъединила към полка още като малко кученце, в първите дни на войната. През цялото време тя била източник на утеха, гордост и вдъхновение за нейните биещи се другари. Сали смело удържала позицията си на фронтовата линия и лаела свирепо и ожесточено враговете. Едно нещо било ясно- безпрекословна любов и лоялност съществували между Сали и мъжете.

При Гетисбърг доблестното малко куче било разделено от нейното поделение в объркването, създадено в първия ден на битката. Отказвайки да премине Линията на бунтовниците, Сали се върнала при предишното местонахождение на поделението- на върха на Дъбовия хребет. Така тя се озовала сред падналите си другари, ближела раните на пострадалите и бдяла над безжизнените тела. Дни след това, когато войниците от Конфедерацията се оттеглили, тя била намерена, отслабнала и недохранена, сред отломките и мъртвите. Състрадателен и милостив войник я разпознал и я върнал при поделението й. Без съмнение, повторната среща била радостен миг!

Като по чудо Сали избегнала да бъде застреляна при Гетисбърг, но на 8.05.1864 г., на същата дата, когато капитан Кийнън бил убит, кучето е простреляно във врата. След като е прегледана в болницата, близо до полесражението, военният лекар казал, че ще оживее, но и че куршумът не може да бъде премахнат. След неколкодневно възстановяване Сали се върнала при поделението с неприятна и болезнена рана, която се превърнала в нейния боен белег. Скоро след това Сали почувствала необходимост да скъса панталоните на млад войник от друго поделение, който напуснал фронтовата линия и се върнал при ‘Стария единадесети полк'.

Сали била на нейната обичайна позиция на 6.02.1865 г. при Хетчърс Рън, Вирджиния, когато куршум я пронизал в главата и я убил. Съкрушени от смъртта на любимия талисман, мъжете я погребали на бойното поле, под обстрела на враговете.
Някои кучета били използвани за кучешки боеве, но все пак трябвало да бъдат приятелски настроени към хората. Всяко куче, което не следвало горното правило, било убито. Тези действия се оказват предопределящи за факта, че породата никога не е била реална заплаха за човека. Именно заради това станала популярна като “дружелюбна към хората” порода и понякога кучетата дори били наричани ‘кучета- бавачка’. За съжаление, когато хората говорят за американския стафордшир териер и/или подобни породи, доста често си мислят за кучешките боеве. Твърде вероятно е стафордшир териерите да споделят същата история с американските питбул териери. Някои хора може би няма да се съгласят с това сравнение, но то е несъмнено, особено когато се разглеждат двете породи.
Интересен пример е кучето Пийт от “The Little Rascals” (Малките пакостници). Някои сайтове за американски стаф твърдят, че Пийт е бил американски стафордшир териер. И все пак някои интернет страници го причисляват към американските питбули. Също съм срещал сайтове, където се претендира, че кучето е американски булдог. Не е сигурно къде точно е погребано кучето, затова и мистерията около него продължава. Всъщност всичко това потвърждава, че ранният американски стаф и питбул териерът (дори и американският булдог) са били доста подобни кучета по това време и не са били агресивни към хората.

През 1936 американският Kennel Club приел породата стафордшир териера. През 1972 името се променило на американски стафордшир териер, за да се отличава от английския стафордшир бултериер. По това време териерът е бил превъзходно фермерско куче. Бил е третиран като такъв, а също така е бил използван за лов на прасета и изпълнението на други задачи във фермите. Териерът е всестранно развито, а и полезно куче, което спечелило доверието на хората от онова време.

От ранните години на 20ти век развъждащите породата хора се стремят да отдалечат кучетата от боевете, които се случвали в миналото. Сега се ценят кучетата със стабилен темперамент, макар че именно историята на американските стафордшир териери им е придала качества, достойни за уважение.

Породата преминава през много трудни моменти в наши дни заради малцинството от егоистични развъждащи или притежаващи кучета хора, които ги използват са боеве, или за да постигнат слава и собствено удовлетворение. Има и такива, които възпитават териерите да бъдат агресивни, за да може после да участват в нелегални боеве със залагания. Това е пречка за хората, които третират породата с уважение, но също така и причината, довела до изключително строгите закони за притежанието на кучета, които ще влязат в сила по целия свят. Бъдещето на породата изисква помощта на отдадените стопани и хората, които развъждат кучета, на тези, които се отнасят с любов и уважение към американските стафордшир териери и на тези, които желаят обществото да научи нещо повече за тази порода.

Източник: Групата за Амстафове във Facebook drunken
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Амреикански Стафордширки Териер
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Кучета :: Породи-
Идете на: