Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Неразделни папагали

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Love_u
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения : 22
Репутация : 1
Join date : 16.02.2011

ПисанеЗаглавие: Неразделни папагали   Чет Фев 17, 2011 9:35 pm

НЕРАЗДЕЛНИ ПАПАГАЛИ





Неразделните папагали са едни от най-желаните кафезни птици сред любителите на птици. Това се дължи на относителната им непретенциозност към климатичните особености, сравнително не трудното им развъждане, огромно цветово разнообразие и не на последно място пословичната им привързаност. Не случайно ги наричат love-birds - птици на любовта. Връзката между партньорите е толкова силна, че в някои случаи (многа рядко) при смърт на едната птица, може да загине и другата. Неразделните папагали са изключително податливи на опитомяване и остават безрезервни приятели на човека за цял живот.
В своята родина Африка и о.Мадагаскар неразделните папагали живеят на малки ята в близост до водоизточниците. Както почти всички папагали, те са добри летци, но и с голямо удоволствие се катерят по дърветата, активно помагайки си с мощният клюн. Хранят се с най-различни тревни семена, плодове, пъпки, често пъти с насекоми и ларви. Неразделните папагали използват за гнездене различни дупки, хралупи, кухини, гъсти дървета, дори скални пукнатини, където женската оформя гнездо с донесени материали.
Обикновено броят на яйцата е между 4-6, които се излюпват след около 20 дни. Изхранването на потомството и самката е задача предимно на мъжкия, докато малките напуснат гнездото.
Неразделните папагали имат набито тяло и къса опашка. Цветът на оперението им е различен за различните видове. Клюнът е широк, извит и много мощен. Неговия цвят е също различен / бледожълт, яркочервен/ за различните видове. Дължината на тялото им е около 15 см с опашката.
В резултат на развъждането, подбирането и селекционирането на тези малки птички, днес сме свидетели на многобройни изобилстващи от цветове мутации, някои от които особено високо ценени.

Родът Agapornis включва девет основни вида неразделни папагали.

- Agapornis roseicollis – розовобузи – наред с масковите неразделни папагали те са едни от най-разпространените. Основният цвят е зелен. Бузите са бледорозави, а челото наситено, клюнът е бледожълт, задната част към опашката – светлосиня. Различаването на дватата пола е трудно. Розово-червеният цвят на лицето при женската не е така наситен, както при мъжкия, а е по- блед и поради това оформянето на двойка може да се окаже не лека задача. Розовобузите неразделни папагали издават силни, характерни писъци. На моменти могат да бъдат с доста зъл нрав към околните, но за сметка на това са изключително нежни и всеотдайни в отношенията си с парньора. Както повечето неразделни папагали, розовобузите не се отличават с особени имитаторски способности в подръжаването на човешката реч, но все пак биха могли да научат няколко думи или мелодия. В брачния период и двамата бъдещи родители участват в строежа и дооформянето на гнездото-къщичка. В продължение на около 23 дни женската мъти появилите се най-често от 3 до 5 яйца. Мъжкият изхранва мътещата женска и малките. Розовобузите неразделни папагали са непретенциозни към студа и могат да зимуват и във външни волиери стига да са защитени от особено опасните за тях въздушни течения. В резултат на подбор на тези птици се е получила особено привлекателна жълта мутация – “златни черешови розовобузи”- цялата птица е наситено жълта с изключение на розовото лице и синята задна част. За първи път такива птици са се появили през 1954 г. в Япония.

- Agapornis personata – маскови. Масковите неразделни папагали са едни от най-желаните кафезни любимци. Съществуват в няколко цветови вариации, включително може би и най-старата – синята (получена преди повече от 70 години). Характерни за този вид са червеният клюн, белите обръчи около очите и тъмната глава приличаща на маска.
Мъжкият и женската са оцветени еднакво, затова формирането на двойка е малко по-трудно. Обикновено женската снася 4-5 яйца, които мъти около 23 дни. Мъжкият изхранва самката и малките, които напускат гнездото след 6-7 седмици. Масковите неразделни папагали са много страхливи птици. Ето защо е добре първо да свикнат с обстановката и своя стопанин. Често пъти зародишите в яйцата загиват. Това се дължи на ниската влажност на въздуха в къщичката за мътене. Свежият въздух и относителната влажност не по-ниска от 60-70 % са условия, които ще увенчаят излюпването на малките с успех. Някои селекционери препоръчват къщичката за мътене да има двойно дъно, в което се поставя паничка с вода. През предварително направения тънък процеп в горното дъно, водата се изпарява и създава необходимия влажен микроклимат за яйцата. Две малки отверстия в страничните стени пък отвеждат излишните пари навън. Водата се отстранява след излюпването на пиленцата. Масковите неразделни стават полово зрели на около 12 м. възраст. Говорните им имитаторски способности са слаби, но гласът им е силен и проницателен.

- Agapornis fisheri – неразделни папагали на Фишер. Както и самото име подсказва, видът е наречен на името на своя откривател. Много подходящ за опитомяване, но ползващ се с по-малка популярност заради по-ограничените си възможности за цветови комбинации. Клюнът, челото и бузите са яркочервени. От двете страни и гърдите – червеното преминава в оранжево, а оранжевото в зелено. Крилата и гърбът са наситено зелени, а опашката синя. Цветът на двата пола е абсолютно еднакъв.
Периодът на мътене и изхранване на малките е приблизително същия, както при масковите. Неразделните папагали на Фишер са малко по-чувствителни към студа, ето защо е препоръчително помещението, в което се намират да се отоплява през зимата.
Следващите видове са значително по-малко разпространине (особено в България), затова само ще ги спомена. Начинът на хранене, отглеждане и развъждане са сходни:
- Agapornis taranta – абисински или чернокрил – един от най големите представители на рода. Преобладаващият цвят е зелен, преминаващ в черно по крилата и опашката. Половият диморфизъм при тези птици е ясно изразен – мъжкият е видимо по-едър и с яркочервено чело.
- Agapornis liliannae – ягодоглав
- Agapornis nigrigenis – чернобуз
- Agapornis swindernianus – зеленоглав
- Agapornis cana – сивоглав
- Agapornis pullarus – оранжевоглав

ОТГЛЕЖДАНЕ :
Отглеждането на неразделните папагали, въпреки, че има своите особености е сравнително лесно. Птиците от този род са подходящи за начинаещи любители. При избора на папагал ви съветвам да се насочите към двойка от един и същ вид (както вече споменах, неразделните папагали са изключително привързани един към друг). Разгледайте внимателно птиците, които се предлагат в зоомагазина. Видът им трябва да е весел с гладка, чиста и пъстра перушина. Уверете се, че могат да се хранят сами. Не трябва да има голи участъци по тялото, нито каквито и да било изменения по краката, очите и клюна. Областта под опашката трябва да е чиста, а изпражненията да не бъдат воднисти, слузести или премесени с кръв. Дишането трябва да е равномерно. Нормално папагалите спят на едно краче със силно извита назад глава, заровена в перушината. По-скоро различно от това положение е повод за по-внимателно разглеждане. Здравият папагал е изключително любопитен, весел и закачлив. Често подскача и прехвърча, издавайки характерни звуци и поддържа непрекъснат контакт със своя партньор и птиците от ятото. Не избързвайте с покупката! Външният вид на двойката не бива с нищо да ви притеснява. Уверете се, че бъдещите ви любимци са здрави птици.
След като вече сте направили своя избор, стъпка №2 е подходящата клетка и мястото за живеене. Специалистите препоръчват за една двойка неразделни папагали, клетка с размери 80 х 60 х 60 см. Разбира се по-голямото пространство никога не е излишно. Насочете се към изцяло метална клетка. Дървената бързо ще бъде унищожена от силните клюнове на птиците. Нека пръчките на поне две от стените бъдат хоризонтални, за да могат папагалите да се катерят по тях. Хубаво е дъното на кафеза да е подвижно за да може да се вади и своевременно почиства. Клетката трябва да снабдите и с някои задължителни аксесоари – хранилка за основната зърнена смес, хранилка за мека храна, плодове, кълнове и др., поилка, чинийка за пясък примесен с калциеви и минерални частици, ваничка за къпане. Различните видове играчки, които се предлагат почти във всички магазини, като огледалца, стълбички, изкуствени птички и други са подходящи, стига да не стесняват пространството за летене и птиците да проявяват интерес към тях. Много важно е кацалките да бъдат подходящи – голяма част от времето папагалите прекарват на тях. Не купувайте готовите пластмасови пръчки. Те са неудобни и могат да протрият кожата на крачетата. Аз бих ви посъветвал да изработите кацалките сами от меко дърво ( върба, липа, топола) с различен диаметър. Така птиците ще тренират мускулите на своите крачета и сами ще изберат подходящата за тях дебелина. Не забравяйте правилото – когато папагалчето е стъпило на кацалката, пръстите му от обратната страна не бива да се допират. Наистина след известно време вашите пръчки ще се окажат доста поизгризани, но това е важно за добре поддържаните клюн и нокти. А вие можете просто да ги подмените с нови. Разположете ги така, че хранилките, поилките и чинийките да не се зацапват с изпражнения. Не прекалявайте и с броят им. Нека преместването от кацалка на кацалка да става чрез прехвърчане.
Така оборудваната клетка поставете в някой тих, защитен от въздушните течения и пряка слънчева светлина ъгъл. Най-добре е тя да бъде разположена на нивото на очите. Така птиците ще свикнат по-лесно с хората и околните предмети. Можете да ушиете калъф, с който вечер да завивате птиците. Това ще ги предпази от стряскане през нощта, а на вас ще удължи сутрешната дрямка (неразделните папагали издават силни звуци, особено сутрин с първите слънчеви лъчи). През по-голямата част от годината бихте могли да изнесете клетката на балкона или в градината, където вашите птици ще се чувстват щастливи.
Достатъчното пространство за летене, наред с правилното и балансирано хранене са основни предпоставки за доброто здравословно състояние на вашите пернати любимци ( много често тясната клетка и лошо хранене водят до затлъстяване, загуба на перата, болести и смърт).
Основната храна на неразделните папагали е зърнената смеска. Специалистите препоръчват тя да бъде следната: просо (всякакъв вид) – 50-60%; овес и канарено семе – 30% и маслодайни семена и ядки ( слънчоглед, ленено семе, фъстък, орех и др.) не повече от 10-15%. Обикновено количеството семена, което изяжда един неразделен папагал дневно е около 25 грама. Разбира се това е условно и зависи от изядената друг вид храна, здравословното състояние и индивидуалните предпочитания на птицата. Когато купувате семената, обърнете внимание на външният им вид. Те трябва да бъдат гладки и цели без странични примеси, паяжинки или миши изпражнения. Много подходящи са предлаганите по магазините готови зърнени смески, обогатени с витамини и минерали. Проверете срока на годност за да сте сигурни, че храната на вашите папагали е пълноценна. Предлагайте им от време на време кълнове – особено през зимния период. Те са основен източник на ценни, жизнено необходими вещества. Приготвят се по следния начин: една лъжица от основната смес се накисва във вода за 24 часа. След това семената се изплакват с хладка вода, изцеждат и похлупват с чинийка или стъкленица. След 24 до 48 часа семената са набъбнали и покълнали (това е и удачен начин да проверите годността на зърната). Предлагайте кълновете сутрин и час, два след това ги изхвърляйте, защото те бързо се развалят (особено в по-топло време). Освен зърнена смеска, вашите пернати любимци се нуждаят и от редовно и достатъчно количество разнообразни плодове и зеленчуци. Старателно ги измивайте или белете преди да им ги предложите. Количеството на използваните препарати за растителна защита са безвредни за човека, но за птиците може да се окажат пагубни. Листата от глухарче са подходящ заместител на всички листни зеленчуци и предпочитана зеленина от папагалите. Варен ориз, царевица, жито, овесени ядки, яйце е също желателно да присъстват на трапезата на неразделните папагали поне веднъж седмично. Хляб натопен в чай или мляко или бисквита е любимо лакомство, но не бива да се прекалява, особено при птици с недостатъчно пространство за движение. Висококалоричните храни в големи количества водят до затлъстяване и редица болести.
Осигурявайте редовно в клетката свежи клонки от липа, бреза, върба, топола и други неотровни дървета. Папагалите обичат да се катерят по тях, да изяждат кората, пъпките и по-тънките клончета, а и по този начин поддържат своите нокти и клюн. Чистия ситен пясък и минералните добавки са задължителен елемент за всяка папагалска клетка. Сложете ги в чинийка, така, че да не се зацапват и веднъж седмично ги подменяйте с нови. С приемането им птиците улесняват своето храносмилане и набавят необходимите си микро-елементи. Водата за пиене трябва да бъде винаги прясна и чиста с умерена температура. В зоомагазините се продават различни разтворими витамини и минерали, които се добавят към водата за пиене, и които можете да давате, стига правилно да спазите предписаната дозировка. В природата неразделните папагали ядат различни ларви и насекоми, като по този начин си набавят необходимите протеини. В домашни условия освен твърдо свареното яйце, може да предлагате на птиците веднъж седмично малко парченце добре сварено пилешко бяло месо. Добре е диетата да бъде разнообразна, но по-важна е тя да бъде балансирана.
Неразделните папагали обичат да се къпят. В плитка чиния или къпалка налейте 2-3 см хладка вода. Птиците се боричкат и пърхат щастливо, а след това с часове оформят своето оперение. В топлите месеци на годината можете да предлагате “баня” на своите любимци ежедневно с изключение на периода на мътене, за да предпазите яйцата от прекалено охлаждане.

РАЗВЪЖДАНЕ :
Неразделните папагали се развъждат сравнително добре в домашни условия, въпреки, че формирането на двойка е трудно (както споменах по-горе почти всички видове, подвидове и мутации имат еднакво оцветяване при двата пола). Само опитни специалисти могат да забележат външни разлики (при мъжкият главата е по-голяма или цветовете по-наситени и т.н.) и то при полово зрели птици. Затова най-добре е и почти сигурно, когато папагалите са няколко на брой от един вид. Нежното докосване с клюн, почесване и подреждане на перата, взаимното хранене и много други подобни ухажвания са сигурен белег за оформена двойка, готова да стане бъдещи родители. Препоръчва се неразделните папагали да се допускат до размножаване на едногодишна възраст – птиците трябва да са добре развити, здрави, силни, без заболявания или каквито и да било физически изменения. За да не се стига до проява на родителска агресивност (а неразделните папагали са по-агресивни по природа), двойката се отделя самостоятелно в клетка с размери 60-70 х 50 х 40 см, отвъншната страна, на която се закача къщичката за мътене. Тя се изработва от дърво и има размери на основата 15-17 см и височина 14-16 см. В горния край се прави отвор през, който птиците влизат и излизат свободно, а под него през цялата дължина на къщичката и стърчаща 10 см навън се фиксира кацалката. За по-лесно наблюдаване и контролиране на мътенето на яйцата и особено излюпването и изхранването на малките се изработва подвижен капак. Въпреки, че човешката намеса в някои случаи е задължителна – отстраняване на остри черупки, умрели пиленца и др. – не бива да се прекалява, защото неразделните папагали са доста плашливи и подобен стрес може да откаже женската и тя да изостави яйцата.
Поставете клетката с окачената къщичка за мътене и снабдена с всички принадлежности – кацалки, поилки, хранилки и др. В някой преди всичко спокоен и тих ъгъл. Засилете храната – твърдо сварено яйце, морков, ябълка, коричка хляб, кълнове, витамини и минерали и т.н. През този период можете да наблюдавате брачното поведение на двойката и да се убедите, че заслужено са наречени “птици на любовта”. Добре е в клетката да поставите малки клонки и сухи треви. Някои неразделни папагали сами донасят и използват строителни материали за гнездото си. Това е техен естествен процес. От 3 до 6 е обикновено броят на яйцата, които самката мъти средно около 23 дни (взависимост от вида и външните условия този период може да бъде малко по-къс или по-дълъг), след което се излюпват малките пиленца по реда на снасянето на яйцата. Те са слепи и покрити с нежен пух. Изхранването е задача на мъжкият. Осигурете достатъчно количество семена, мека храна и прясна вода. Обмяната на младия организъм е много бърза, респективно растеж и затова консумираното количество е голямо. На около десетдневна възраст малките пиленца проглеждат, а на седем седмици след излюпването си са напълно оформени и готови да излетят от гнездото. Тъй като те са на различна възраст, често пъти по-големите, вече излетяли папагалчета се прибират нощем обратно в къщичката, докато процесът не завърши окончателно. След това можете да свалите къщичката за мътене и да преместите птиците в клетка с повече простор, където малките пиленца ще се развиват и укрепват. Неразделните папагали могат да се размножават 2-3 пъти годишно, но това вероятно ще се окаже доста изтущително за родителите, а последните малки ще бъдат хилави и дребни. Ето защо истинският любител допуска този процес само веднъж през годината, за да се радва на грижовни родители и силни и жизнени малки.

ЗДРАВЕ :
Запазването на здравето на вашите птици е далеч по-лесна задача, отколкото тяхното лечение. Ето защо вашите усилия трябва да бъдат насочени основно към поддържането на изрядна хигиена. Почиствайте и измивайте с топла вода всички хранилки, поилки и съдове. Не оставяйте разпиляна храна по дъното на кафеза. Независимо дали подът на клетката е застлан с пясък или хартия, почиствайте го редовно от отпадъци и изпражнения. Кацалките също почиствайте редовно с топла вода. Папагалите много обичат да се къпят в резултат, на което водата се зацапва. Предлагайте им винаги чиста, хладка вода за къпене. Веднъж седмично измивайте цялата клетка основно с гореща вода. Не давайте на вашите птици храна в произхода, на която не сте сигурни, особено купените от пазара плодове и зеленчуци, най-вероятно третирани с отровни за тях препарати. Защитете клетката от течения. Както споменах по-горе папагалите понасят по-ниски температури, но към въздушните течения, дори топли през лятото са много чувствителни. Това може да доведе до някои заболявания, настинки и смърт. Наблюдавайте вашите пернати любимци. Ако те са умърлушени, стоящи безучастно с настръхнала перушина, ако не се хранят редовно или имат много вода, дори в студено време, ако дремят през по-голямата част от деня, то най-вероятно птицата е болна. Най-добрият съвет е възможно по-скоро да я отведете на ветеринар – специалист по птиците. Често пъти изчакването ден, два с надежда птицата да се оправи се оказва пагубно. Папагалите често пъти прикриват своите болестни симптоми – инстиктивно поведение, жизнено важно за оцеляване сред хишниците в дивата природа – и когато те се прояват, птицата е вече доста болна. Бързата и правилна намеса на специалист е задължителна. Спазвайте точно неговите инструкции и предписания. Ако се налага даване на лекарства, бъдете изключително внимателни с дозировката. Поставете болното папагалче в отделна малка клетка с по-висока температура и му отредете нужното спокойствие. Засилете храната. След като оздравее, направете още един профилактичен преглед преди да го пуснете в общата клетка. Това ще ви донесе спокойствието, че птичката ви е излекувана първо и второ, че останалите ви птици са в безопасност. Здравата птица е весела. Тя постоянно подскача, свирука и чопли. Проявява жив интерес към всеки нов предмет или звук. Храни се редовно. Перушината е гладка и чиста, опашката цяла, а областта под нея без следи от изпражнения, слуз или кръв. Изпражненията не трябва да бъдат воднисти или слузести (сигурен белег за заболяване). Кожата по крачетата гладка, областта около очите и клюна чиста. Научете се с времето да познавате поведението на вашите любимци. Някой път това може да се окаже животоспасяващо за тях. Нямате повод за притеснение ако перата на вашата птица започнат да падат. Това е нормален процес и се нарича линеене. Обикновено то се извършва през пролетта и есента. Старите пера се сменят с нови, но без да остават голи, неоперени участъци по тялото. В този период засилете храната и витаминните добавки. Пълноценната и добре балансирана диета, достатъчното пространство за летене и поддържането на добра хигиена са фактори изцяло зависещи от вас и абсолютно задължителни за жизнерадостното дълголетие на вашите “птици на любовта” – неразделните папагали. Всичко е във въшите ръце.

Инзточник:www.zoosviat.net I love you


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Неразделни папагали
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Други :: Птици :: Още...-
Идете на: