Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Белия Плъх

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Love_u
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения : 22
Репутация : 1
Join date : 16.02.2011

ПисанеЗаглавие: Белия Плъх    Чет Фев 17, 2011 9:18 pm

Бял плъх




Белият плъх се отнася към сем. Мишевидни. Съществуват два вида бели плъхове, които са албиносни форми на черния (Rattus rattus) и на сивия плъх (Rattus norvegicus), между които съществуват доста големи различия (големина, оцветяване и др.) и не е възможна хибридизация. Различия има и в диплоидния брой на хромозомите им — при черния той е 38, а при сивия — 42. И двата вида плъхове са синантропни гризачи — живеят в близост с човешкото жилище от древни времена. Черният плъх е бил пренесен в Европа от кръстоносците при връщането им от Азия. Предполага се, че той произхожда от Манджурия или от пустинята Гоби. Черният плъх като разпространител на чумата само за 5 години (1345 — 1350 г.) е причинил смъртта на 43 млн. души. Милиони жертви е взел и като разпространител на тифа.

Сивият плъх значително по-късно се появява в Европа — в края на XVII век. Той е пренесен с търговските кораби. Неговото латинско название „norvegicus" — норвежки, е неправилно, а би следвало да се нарича азиатски, тъй като Азия е неговата родина (най-вероятно Южна Азия и Северен Китай). Името си „норвежки" е получил от англичаните, поради това че през 1728 г. той вече достигнал Англия пренесен от Норвегия, където още през 1916 г. е бил много разпространен. Като по-силен и агресивен сивият плъх бързо се наложил над черния и го прогонил в подземията на градовете. През 1775 г. той вече се появил и на Американския континент, а по-късно и по целия свят. Днес общият брой на плъховете е колкото броят на хората на Земята. Смята се, че одомашняването на плъховете е започнало след 1800 г., когато за първи път в Англия и Франция започнали да ловят диви плъхове и масово да ги развъждат заради един много разпространен вид спорт — кучешки лов на плъхове. В оградено място, в което имало 100 — 200 плъха, пускали специално дресирани териери. Зрителите наддавали пари за кучето, което за определено време ще убие повече плъхове. Организаторите на този спорт поддържали и развъждали предимно бели плъхове (албиноси), които по-добре се наблюдавали. След забраната на тези зрелища около 1870 г. белите плъхове станали ценен разплоден материал за медицински проучвания. Първото съобщение за използуване на бели плъхове като лабораторни животни датира от 1856 г. при изучаване на последиците от оперативното отстраняване на надбъбреци-те, а също при изпитване годността на някои лекарствени средства в една парижка болница. Сега белите плъхове са едни от най-използуваните лабораторни животни в медико-биологичните изследвания. В резултат на целенасочена селекция днес са създадени главно 4 основни породни групи:

1.Уистър (албиноси). Те са снежнобели, с розово-червени очи. Спокойни са, умерено плодовити и са разпространени в лабораториите в цял свят. Отличават се с висока устойчивост към инфекции и нисък процент спонтанни тумори. Главата е широка, а дължината на опашката е винаги по-малка от дължината на тялото.

2. Спреиг Доли (албиноси). Те също са бели, с розово-червени очи. По-скорозрели и по-плодовити са от плъховете Уистър, но по-малко устойчиви са на инфекции. Имат по-дълга и по-тясна глава, опашката по дължина е равна на дължината на тялото.

3. Лонг Еванс. Те са малко по-дребни и имат черно петно на главата, което минава през шията като черна линия по гърба.

4. Черно-бели. Те са кръстоска между албиносната и дивата форма. Космената им покривка е изпъстрена неравномерно и несиметрично с черно и бяло оцветяване и са с тъмни очи. Като хибриди тези плъхове са много жизнени и устойчиви на експериментални въздействия.
От тези породи чрез близкородствено развъждане (инбридинг) са създадени около 20 високоспециализирани линии плъхове.
Понеже при албиносните форми е трудно разпознаването на произхождащите от черния или от сивия плъх, трябва да се знае, че черният плъх е с размери на тялото 13—19 см, с по-дълга опашка от тялото (13 — 23 см) и освен това, ако се подвие ухото му, то достига до съответното око, докато сивият плъх е с големина 18 — 27 см, опашката му е по-къса от трупа (15 — 22 см) и подбитото ухо не достига до окото му.
Отглеждане. Белите плъхове се отглеждат в сухи и добре проветрявани помещения с равномерна температура (20 — 25°С). Влажността на въздуха трябва да бъде 50 — 60 %. Обменът на въздуха в помещенията е необходимо.да бъде 8 — 15 пъти в час. Светлинният режим трябва да бъде контролиран в границите на 12 часа ден и 12 часа нощ. Лабораторните плъхове живеят около 3 години. Най-подходящият тип клетки за отглеждането на плъхове са пластмасовите (тъй като дървените биват бързо прегризвани) с метален решетъчен капак. За постеля обикновено се използува талаш, който се подменя 2 пъти седмично.

Хранене.

Храната на плъховете се зарежда един път дневно. В модерното лабораторно животновъдство за храна на плъхове се използува гранулирана смеска, която съдържа всички необходими хранителни съставки, витамини и минерални вещества, като се дава вода на воля. Тъй като плъхът има почти
същите хранителни потребности както мишката, той се храни със същата гранулирана концентрирана смеска (вж. хранене на мишка). В случай че няма възможност да се набави такава храна, използува се следната дажба: овес — 15 г, хляб — 20 г, мляко (прясно през зимата и кисело през лятото) — 15 г, моркови или зеленчуци — 3 г, готварска сол — 0,07 г, прясна вода на воля. Плъховете са много чувствителни към недостиг на витамини, поради което трябва да се прибавят витаминни препарати (витафоска, витазал, рибено масло и др.) в храната. От зърнените храни освен овес може да се дават пшеница, ечемик, просо, коноп, слънчоглед и др.
Понеже зъбите на плъховете (появяващи се още на'8-ия — 10-ия ден от раждането) непрестанно растат, необходимо е в клетките им да се поставят различни клечки за гризане, за да не израснат така, че да възпрепятствуват затварянето на устата. Това се отнася за почти всички гризачи.
Развъждане. Плъховете се развъждат лесно в продължение на цялата година. Те нямат определен развъден сезон. Половата зрелост настъпва на 50 —70-дневна възраст, когато тежат около 250 г, но за развъдна дейност започват да се използуват на 2,5 — 3,5-месечна възраст. Разгонването на женския плъх се повтаря обикновено всеки 5 дни. Отделните стадии на половия цикъл са същите както при мишката. Продължителността на еструса е 10—20 ч, през който период е възможно оплождането. Еструсът след раждането при женската настъпва отново най-късно след 20 ч. Бременността продължава от, 20 до 22 дни. При раждащите за първи път е възможно да се удължи с 1 — 2 дни. Раждат се 6 до 10 розови плъхчета, които са голи и слепи. Те са с маса 3 — 7 г. Плъховете се комплектуват в полигамни семейства (1 мъжки и 3 — 5 женски). При този начин на развъждане съществуват два варианта: единият, при който женската се отделя преди раждането в друга клетка, а другият, когато тя ражда при семейството си. Една добре хранена женска може да отгледа 8 до 14 малки. Ражда 5 — 9 пъти в годината. Женските се използуват за размножаване не повече от 1 година, след което се бракуват. Малките плъхчета трябва да се отглеждат при оптимална температура 21—23°С. На 22-ия ден бозайният период приключва и те могат да се отделят в самостоятелна клетка. Добре е в този период да се вземат често в ръцете, за да привикнат към човека. Тогава те до края на живота си проявяват кроткост, послушание и липса на агресивност. При домашни условия живеят 2 — 3 години.

Източник:www.plyhche.your-talk.com Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Белия Плъх
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Гризачи и зайци :: Други :: Плъхчета-
Идете на: