Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Характеристика

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Maritoo6
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения : 17
Репутация : 1
Join date : 17.02.2011
Age : 97
Местожителство : София :)

ПисанеЗаглавие: Характеристика    Чет Фев 17, 2011 7:05 pm

Змиите са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по липсата на клепачи и външно ухо. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество стави, което им помага за поглъщането на плячка, звачително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.
Съвременните змии са разпространени на почти всички континенти - изключение прави Антарктика и някои отдалечени острови. Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида . На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 7,6 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии - Titanoboa, достигали някога до 15 m.
Подозрителността на човека към змиите, породена още от древни времена, се е запазила и до днес. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. В България отровните видове са 6 - пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница, каменарката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като мишки.
Някои от неотровните змии в България са: змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.
Любовта към змиите е наречена офиофилия, а страха офиофобия.

Хранене

Змиите са месоядни и се хранят с животни, като се започне с малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, птици, а някои определени видове и със змии и гущери. Някои притежават отрова, която използват, за да убиват плячката си, преди да я изядат. Други я убиват, като се увиват около нея и започнат да я притискат докато я задушат, след което я изяждат от главата надолу.
Змиите не дъвчат храната си. Те имат много гъвкава челюст, чиито горна и долна части не са неподвижно свързани, а могат да се разкачат, което им позволява да разтварят устата си достатъчно широко, за да погълнат плячката си цяла (дори тогава, когато тя е по-голяма по диаметър от самата змия). След хранене змиите стават мудни, докато трае процеса по храносмилането.
Храносмилането, особено след поглъщането на твърде голяма плячка, отнема толкова енергия, че мексиканската гърмяща змия (Crotalus durissus) например повишава телесната си температура до 6 градуса над тази на околната среда. Поради трудността на смилането на плячката змия, обезпокоена скоро след като е яла, може да повърне погълнатата плячка, за да избяга по-лесно. При подходящи условия обаче този процес е много ефективен — смила се всичко освен козина, пера и нокти, които се изхвърлят чрез изпражненията.
Змиите обикновено не само не нападат, но и предпочитат да избегнат досега с хора. Случаите на малки деца, изядени от големи змии-удушвачи в джунглата, са по-скоро изключение.

Кожа
Кожата на змиите е покрита с люспи. Повечето от тях използват специални коремни люспи, за да се движат, „загребвайки“ повърхността под тях. Люспите могат да бъдат гладки, ръбести или зърнести.
Покривката на очите им е прозрачна люспа, която фактически е постоянно затворена. Змиите сменят кожата си периодично, което е знак за растежа им. За разлика от други влечуги, кожата при змиите се изхлузва на едно-единствено парче, започващо от главата надолу. Признак за сменяне на кожата е помътняването на очите.

Скелет
Скелетът на змиите се състои само от череп, подезични кости, гръбначен стълб и ребра. Само змиите от надсемейство Henophidia имат следи от таза и задните крайници. Черепът на змията се състои от твърди и неподвижно свързани кости предпазващи мосъка. За разлика от него костите на челюстите са подвижно свързони помежду си и улесняват приемането и поглъщането на голямата плячка. В предната си част лявата и дясната страна на долната челюст са свързани само с гъвкаво сухожилие. Това позволява те да се раздалечат като се отворят широко. Подезичната кост се намира в областта на врата и служи за залавяне на езика. Гръбначният стълб се състои от около 200-400 (или повече) прешлени. Към всеки прешлен са заловени двойка ребра. Към тях са прикрепени силни мускули осигуряващи придвижване на тялото без крака.


Вътрешни органи
Левият бял дроб е много малък и дори понякога напълно липсва, тъй като цилиндричното тяло на змията изисква всички органи да бъдат дълги и тънки и поради това само един бял дроб е напълно функционален. Също така много органи, които обикновено са по двойки - като бъбреците или репродуктивните органи - при змиите са разположени един зад друг, а не един до друг. Повечето примитивни змии като боите и питоните имат анални шипчета, които приличат на двойка нокътчета, по едно от всяка страна на клоаката. Това са закърнели задни крайници.

Сетива

Змийското зрение не е особено добро (обикновено то е по-остро при дървесните видове и по-лошо при тези, които живеят под земята). Въпреки това то е в състояние да различава движение. Като прибавка към зрението, някои змии (някои отровници, питони и бои) имат инфрачервени сензори в ямките, които се намират между очите и ноздрите, което им позволява да виждат телесната топлина, излъчвана от жертвите или неприятелите им.
Тъй като змиите нямат външни уши, слухът им е ограничен до усещане на вибрации, но това сетиво е много добре развито.
Змията усеща миризми чрез изстрелване на раздвоения си език, посредством който събира частици от въздуха и ги поднася към органа на Якобсон в устата си за проверка. Раздвояването на езика прави обонянието обемно.

Придвижване

Въпреки липсата на крака змиите имат много методи за мобилност. Всички видове са способни на странично извиване, подобно на вълна - то се използва за по-лесно движение през кал или пясък.
Друг начин е на принципа на акордеона - змиите се придвижват чрез сближаване и раздалечаване на ребрата. Този метод може да се използва дори за катерене по дървета и придвижване през тесни тунели.
При катерене по дървета клонът се захваща от задната половина на тялото на змията, докато предната се протяга нагоре. След това предната половина обхваща клона, а задната се придвижва нагоре.
При придвижване в тунели движението става на принципа на гъсеницата, като тялото се притиска чрез разширяване и отпускане към стените на тунела.
Друг метод на придвижване е праволинейното движение посредством мускулите на корема. Той служи на големи, тежки змии, като питони, бои или големи отровници.
Не всички змии живеят на сушата — морските змии живеят в плитките тропически морета.

Размножаване

Въпреки, че змиите използват различни размножителни стратегии, общото между тях е наличието на вътрешно оплождане. Размножителният орган при мъжките се нарича хемипенис и представлява раздвоен орган, нормално разположен в опашката . Често хемипенисът е извит, като може да притежава различни приспособления за задържане в клоаката на женските, като кукички, шипове и извивки .
Една от най-често срещаните размножителните стратегии е отлагането на яйца, като повечето видове змии изоставят гнездото си след яйцеотлагането. Съществуват и видове, като например кралската кобра, която остава в близост около гнездото до излюпването на малките . Повечето питони охраняват своите малки, свити на кълбо върху гнездото до излюпването . Наблюденията сочат, че женските питони напускат поста си много рядко - предимно за пиене на вода или за затопляне на тялото си на слънце, като дори могат да топлят яйцата си, като активно треперят върху гнездото си .
Други видове змии са яйцеживородни и задържат своите яйца в тялото си до излюпването на малките . Изследвания показват и наличие на истински живородни змии - Боа констриктор и Зелена анаконда, които като допълнение към жълтъчния сак, подхранват своите малки с орган подобен на плацента - изключително необичаен факт извън групата на плацентните бозайници . Задържането на яйцата в тялото на женските по правило е приспособление към по-студени местообитания.

източник : bg.wikipedia.org
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Характеристика
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Други :: Змии-
Идете на: