Дегу-размисляне

При вида на група симпатични дегу в зоомагазина бързо се поражда желанието за такова животно, особено при децата. Все пак трябва добре да се премислят някои принципни неща, особено ако до момента в дома ви не е било отглеждано никакво животно.

• Разполагате ли с достатъчно място? За да бъдат подслонени по подобаващ начин, дегу се нуждаят от просторен кафез, който не бива да е по – малък от кафезите, в които се отглеждат морските свинчета.
• Можете ли да осигурите полагането на дсостатъчно грижи за животното? Често тъкмо децата след известно време губят интерес към своето животно и престават да се грижат истински за неговото отглеждане и поддържане. Дегу не бива да бъде потърпевшо от разправиите, които следват в такива случаи!
• Съществува ли възможност някъде или някой да се грижи за животните по време на ваканциите? Малко преди отпуската вече е късно да се притеснявате за това, а изоставянето на животните е инквизиция за тях. (Още повече, че законът строго забранява поселването на чужди животински видове!)
• Възможно ли е някой член от семейството да има алергия към козината на животни? Във времето, когато алергиите зачестяват, на този аспект следва да се отдели особено внимание.
• Готови ли сте да се съобразявате с присъщите на дегу потребности като животински вид?
Тези въпроси трябва да се изяснят на спокойствие у дома, а не в зоомагазина. Спонтанните покупки обикновено са свързани с неудобства и недостатъци за животните!
Предимствата на дегуто като домашно животно Преди да се снабдим с някакъв домашен любимец, внимателно трябва да претеглим неговите предимства и недостатъци, за да си спестим евентуални разочарования. Дегу съчетават в себе си предимствата на много други дребни животински видове.
Тяхната подчертана общителност и социалност ги прави по – подходящи домашни любимци в сравнение с отявлените самотници, каквито например по природа са златистият хамстер или дори ивичестата катеричка. Дегу търсят контакт помежду си и със своя стопанин, както постъпват бягащите мишки и питомите плъхове, морските свинчета и домашните зайчета. Пред двата последни вида животни дегу имат предимство, че са по-малки и по – удобни за манипулиране, освен това много по – слабо миришат. За разлика от бягащите мишки дегу не са така подвластни на двигателни стереотипи, например до болка познатото риене в ъгъл. Те са активни през деня и не ни смущават нощем със шумоленето си като златистия хамстер или чинчилата. Дегу не се отдават също така на трескава активност като бягащите мишки или ивичестите катерички.
Единственият заслужаващ да се спомене недостатък на дегуто е неговият подчертано силен гризачески инстинкт. По – добре е те да не се отглеждат в кафезите за дребни животни, които се предлагат на пазара, тъй като дегу без усилие могат да прегризат дъното им и да се измъкнат (особено току – що внесените диви улови). Те постоянно трябва да се държат под око и когато са пуснати на свобода в стаята, за да няма след това огризани мебели, книги или дори електрически шнурове. Ето защо най – подходящо е да отглеждате дегу в голям терариум, който предоставя достатъчно простор за движения и занимания и освен това е устойчив на прегризване. Терариумът обаче е доста по – скъп от обикновената клетка.
В заключение нека още веднъж да обобщим: дегу са непретенциозни дневни гризачи, които лесно се опитомяват на базата на тяхната характерна общителност и спокойствие. Когато се грижим за тях по подобаващ начин, те няма да ни притесняват нито с миризмата си, нито с шума си през нощта. Освен това дегу живее по – дълго от почти също толкова големият златист хамстер.

Идеята за защита на видовете

Днес, когато отглеждането на диви животни се регламентира от къде смислени, къде безсмислени закони, налага да се замислим и върху този аспект от притежаването на домашен любимец, преди да си закупим такъв; все още дегуто не е станало питомно животно, то е истинско диво животно, въпреки че вече от няколко поколения частично се отглежда и развъжда под закрилата на човека.
За отглеждането на дегу не съществуват никакви ограничения. И трите вида дегу не попадат под Вашингтоския договор за защита на видовете и износът и вноса на дегу не подлежи на забрана от страна на държавите. Съществуването им не е застрашено. Дегуто дори се сочи като най – преобладаващия вид бозайник в Чили. Стопанската дейност на човека не застрашава да унищожи жизненото пространство на дегуто, тъй като те се чувстват еднакво добре по ливадите и по плантациите, лозята и дори градините като привърженици на културните насаждения. Разбира се, обикновено по тези, облагородени от човешкия труд места, те не са добре дошли, тъй като ядат декоративните растения и култирните насаждения, заради което ги преследват като вредители. Следователно и в тази връзка има паралели с европейските диви зайци. Ето защо не бива да изпитваме угризения на съвестта, когато купуваме внесено от чужбина дегу, което с най – голяма вероятност идва направо от дивата природа.

Отглеждане на дегу поединично или на двойки

Валидното за много птици правило, че самотното животно се опитомява по – бързо от двойката, за съжаление е механично пренесено и по отношение на всички бозайници. Дегуто е красноречив пример за точно обратното правило. Самотно отглежданите животни до такава степен чувстват липсата на толкова присъщия за вида им контакт, че те обикновено тъгуват или са в мрачно настроение, в случай че не им посвещавате по няколко ( ! ) часа на ден. Със сигурност едно самотно дегу никога не е щастливо. Никакъв деликатес, никаква милувка или изречени с много нежност думи не може да заместят разнообразието от контакти, миризми и звуци, което способства при дегуто за сплотяване на семейството. Ето защо дегу не бива никога да се отглеждат поединично! Равностоен другар не може да му стане също така и никакъв друхг вид домашен любимец.
Отглежданите по двойки или по няколко дегу предлагат от друга страна богата палитра от дейности, която заслужава да бъде наблюдавана, при условие че те се отглеждат както трябва. В такъв случай те не се нуждаят обезателно от близостта на своя стопанин, но въпреки това търсят контакт и с него.
Тяхното любопитство е най – добър попмощник при опитомяването им. Дори наскоро уловените диви животни бързо губят своята плахост и се покатерват върху протегнатата към тях ръка.
Когато едно дегу е вече опитомено и следващото много бързо става питомно, защото близостта им е “заразителна”. Ето защо, ако се интересувате от дегу и сте готови да поемете цялата отговорност, трябва да си вземете поне двойка дегу, ако действително искате да се радвате на вашите питомци. При това няма абсолютно никакво значение дали ще си изберете разнополови партньори или две животни с еднакъв пол, понеже и последните съжителстват добре. В такъв случй идеалният вариант е, това да са животни от едно раждане.

Колко дълго живее дегу

Обикновено под подобни заглавия се цитират възрастови рекорди, при което се забравя, че при тях се касае за изключения. Ето защо тук ще говорим не само за максималната, но и за средната продължителност на живота на дегуто. Седем години и един месец е най – дълбоката старост, до която ни е известно, че е достигнало дегу, отглеждано под грижите на човека. За ориентир обаче следва да вземем средната продължителност на живота на дегуто, която е около четири години. Следователно тя надвишава продължителността на живота на златистия хамстер и на питомните плъхове, които са домашни животни от подобна величина.