Бултериери

Като аренни кучета Булдозите притежават необходимия кураж,но им липсва нужната бързина.Били опитани различни кръстоски,предимно с териери ,докато най-накрая била създадена специфична порода Бул териери, които били бързи, силни и изключително смели.Разновидността ,най-често отнасяна към частта на Териерите в “Бул и Териер” породата е изчезналият днес Бял Английски Териер ,близък до черния и светлокафяв Териер, известен като Манчестърски Териер. Те са описани като почти идентични с изключение на цвета , който при Английския Бял Териер трябва да е искрящо бял.Червени или кафяви петна често се появявали, предимно зад ушите, по тила и гърлото.Те били нежелани и селекционерите често ги изрязвали , докато кучето било младо.Прикривали белезите с бяла яка около врата на кучето.Глухотата се срещала при представители на Английския Бял Териер.



Белият Английски Териер определено играе важна роля в създаването и развитието на “Бул и Териерите” ,но други териери като Фокс Териера ,може също да са допринесли за това.Това , което изглежда е забравено, е ,че Булдозите били също така кръстосвани с ловджийски хрътки,и въпреки че не са толкова значими като Териерите в създаването и развитието на “Бул и Териерите” ,малка част от кръвта им тече в днешните Бул териери.Знам ,че много гледачи смятат тяхната порода за истинския и оцелял стар Английски Булдог.Те твърдят ,че объркване с Бул териера е довело до неразбирането ,че и другите “Бул и Териер” породи имат Териера като един от своите предшественици.Други твърдят,че техните разновидностти нямат нищо общо с Tериера ,а са чистокръвни Булдози по всички показатели.Съгласна съм с твърденията за Булдозите,но с примес от кръвта на Териерите във вените им. Можем да направим много ,за да променим нашите породи,но едно е сигурно ,не можем да променим тяхната история,независимо дали харесваме миналото на избрания от нас вид или не, и честно, когато гледате изображението по-долу,не забелязвате ли някаква прилика с вашата порода куче?



До 1860 те повече или по-малко попадат в една от двете групи ,като от една от тях произлиза Английския Бул териер,а от другата Стафордширския Бул териер.И двете породи били бойки,тъй като никой нямало да задържи Бул териер, който не е такъв, но хората скоро започнали да отглеждат Английския Бул териер за изложби и външният му вид бил подобрен за сметка на куража.Стафордширския Териер все още бил развъждан за арената.Много може да бъде казано и написано за отминалите борби с кучета и оцелелите истории могат да запълнят една дебела книга .Няма да пиша повече за борбата с кучета ,но ако се интересувате и искате да прочетете тези разкази бих искала да ви препоръчам отличната книга “История на борбата с кучета”( “History of Fighting Dogs”) от др Дийтер Флег (Dr Dieter Fleig) .



Както бе споменато по- рано, тези породи отдавна имат незаслужена лоша репутация.Често миналото на породата като куче-боец се използва срещу нея и някои от тези породи са забранени и поставени извън закона в няколко страни, не толкова заради случайни събития и злополуки ,отколкото заради историята на породата.”Бул и Териер” породите имат история,пълна с “войнски” белези, това е вярно,но не е единственото куче със скелети в гардероба.Кой би си помислил да забрани отглеждането на Английския Булдог заради тяхното кърваво минало ,или хрътките , използвани да преследват и нападат роби.Кой би забранил немските породи, Немската Овчарка,Доберманът,Ротвайлерът, които нацистите използвали в концентрационните лагери ,и често кучетата били пускани срещу затворниците.Много осъдени били убити по този начин ,но ние никога не бихме забранили Немската Овчарка,зашото това е било действие на хора и така било и с аренните борби в миналото.Най-жестокото и жадно за кръв животно сме самите ние, хората, които организират тези битки

.Отгледани по подходящ начин тези породи не са по-опасни от много други.Те са атлетични ,мощни и здраво сложени ,но ако са агресивни срещу хората , винаги собственикът е виновен.Тези породи са много приятелски настроени и търсят контакт с всички хора и могат да бъдат най-добрия приятел на вашето дете.Помнете ,че никой не би позволил тези кучета да са агресивни срещу човек .Те трябва да бъдат контролирани на арената и всяко куче ,което наистина показва агресивност срещу хората,е безполезно там.



След това “Бул и Териер” породите се разделят на две между 1860 и 1870 .Оригиналната порода,която все още не била развалена от кръстоски с кучета,които не били отглеждани заради тяхната бойкост ,билa изключенa от официалното название Бул Териер и постепенно станалa известнa като Стафордширски Бул териер ,за да се различава от по-новата порода.Причината, поради която Стафордшиър се използва за название,с което да се прави разлика, е, че миньорите и ковачите от Стафордшиър били толкова запалени по борбите с кучета , че този спорт на практика останал локализиран в централните графства на Англия.



Първоначално нищо не било направено за стандартизиране на типа,тъй като смелостта и физическата издръжливост били все още единствените неща ,които имали значение.Всяко куче ,което се оказвало оосбено успешно на ринга ,със сигурност било използвано за разплод, независимо от външния му вид.Все още имало голямо разнообразие между разновидностите между областите , дори от селекционер до селекционер в една и съща област.В област Уолсол било обичайно да се намерят кучета с тегло 34-38 паунда ,които били достатъчно високи ,за да предизвикат съмнения за Уипет (дребна ловджийска хрътка -Whippet) в родословието им.Само на няколко мили от Уолсол ,в област Дарластън Стафордите очевидно приличали на своите предци сред Териерите.Те били доста по-изящни в муцуната и очевидно с черти на Териер в главата.Те били по-дребни,с по-леки кости ,с тегло от 25-35 паунда.и доста често много по-леки.Гледачите от Дарластън казват ,че всички други би трябвало да са кръстосани с Мастифи и че техните са единствените истински Стафорди.Имало и трети тип в Кредли Хийт няколко мили на запад.Тези кучета явно имали членове в родословното си дърво,които имали повече от бегло познанство с Булдога. Къса,тъпа муцуна ,огромен гръден кош,мускули,които изглеждали като свидетелство за сила , всичко се съчетавало,за да създаде впечатление за. твърдост , упоритост и решителност.През 1953 Киноложкият клуб признава тази порода като Стафордширски Бул териер. Хората ,които създали оценъчната скала, имали Стафорди от “Булдог” типа и били благосклонни към област Хедли Хийт, така че скалата била създадена според типа на кучетата там. Обаче дори днес Стафордите се различават значително в зависимост от коя линия произлизат.



В Стафордширския Бул териер ще откриете силен и привързан към вас приятел, който ще бъде най-доброто другарче на децата ви.Размерите и теглото на Стафовете наистина варират в зависимот от произхода ,но обикновено са между 36-41см (14-16 инча) при раменния пояс и имат тегло между 13и 20 кг (28-44 паунда)Стафовете се срещат в почти всички цветове –червен,жълт,бял, черен, черно-син,кафяв на петна .Всички цветове с или без бяло.



Когато имигрантите се преместили от Англия към Щатите те взели Стафовете си с тях и тези кучета продължили да се бият по арените в Америка , спорт толкова популярен както и в Европа.Стафордите от различни Английски региони били смесени ,за да се създаде този Американски Стаф.Американците наистина предпочитали по-голямо куче от Английския Стафорд и селекционерите се стремели да създадат по-едро и по-тежко куче.Породата била добре известна в късните 1800 ,но не била призната от Американския Киноложки клуб преди 1935.От тази дата Американския Стаф и Пит була се разграничили още повече.Първо през 1935 породата била наречена Стафордширски Бул териер ,също както Английската разновидност.През 1972 е преименувана на Американски Стафордширски Териер.



Американският Стафордширски Териер често е бил,подобно на Пит була смятан за порочен и опасен.Ако е отгледан правилно,това е далеч от истината.Той е лоялен , достоен за доверие и като Стафовете е приятна компания за децата. Има желание да ви достави удоволствие и е завинаги привързан към стопанина си , винаги готов да се бие и да защити своето човешко семейство.Височината на Американския Стаф е около 48см (18,8ин) ,тегло до 30 кг (66п) при особено тежки индивиди.Приети са всички цветове без наситено бяло или твърде много бяло ,черно ,светлокафяво и червенокафяво.



Американският Пит бул териер е без съмнение най-неразбраната порода в света.Породата е забранена в няколко държави по света без особена причина-една страна просто следва другата.АПБТ е представян във вестниците като куче-убиец и жаден за кръв звяр.Обикновено хора без всякакви познания за породата пишат тези заглавия.Има толкова много хора с ясно мнение за породата ,без изобщо да я познават.Тъжно е ,че има толкова много от тези експерти и Пит булът си спечелва все повече и повече врагове заради тях. Експерти в задния си двор ,бих казала аз.Пит бул териера има същата история като АПБТ ,повече или по-малко, до 1935 ,когато Американският Киноложки клуб признава Американския Стаф.През 1898 Чонси Бенет открива Обединен Киноложки клуб с единствената цел да регистрира Пит була ,тъй като породата не е узаконена ,когато Американския Киноложки Клуб е основан през 1884.Много хора смятат Американския Стаф и Пит була за една порода или за разновидностти на една и съща порода. Истината е ,че тези две породи са се променили доста след разделянето им ,Американския Стаф като декоративна порода ,а Пит булът по-нататък е определян като куче за работа.Не само фенотипа ги разделя ,но също така темперамента и бойкостта.Няма съмнение, че те заслужават да бъдат класифицирани като отделни породи.



Американският Пит бул териер е много атлетична порода,винаги готова да се хареса на своя господар.Куче ,което може да се оформи и възпита по ваше желание,винаги следващо командите на собственика си,независимо какво му е казано да направи, добре сложено,бързо и подвижно,без да изпитва желание да избяга.Когато е в ръцете на безотговорни стопани, Пит булът може да бъде и е бил използван в нагласени битки и за нападения.От тези инциденти също се правят големи новини и повече са навредили на породата. Американския Пит бул териер, е всъщност силно обичащ хората.Не бихте могли да се доверите на по-лоялна детегледачка ,която ще защитава децата с цената на живота си.



Силата на Пит була е известна и той дори е вписан в книгата “ Рекордите на Гинес”.АПБТ е работещо куче,отглеждано с практична цел ,така че породата може да варира на размери и тегло.Обикновено Пит булите тежат между 14-36 кг(30-80п) и са високи 46-56см (18-22ин) в рамената.Но помнете ,че може да има чистокръвни Пит були над или под посочените височина и тегло .Всички цветове са приемливи с или без напетнявания.



Около 1860 селекционер от Бирмингам , г-н Джеймс Хинкс ,създава нов тип Бул териер,изцяло бял .Киноложките изложби са започнали точно преди това и през 1862 г-н Хинкс включва женско куче,наречено “Кокетка” (“Puss”), отличаващ се представител на неговата така наречена нова порода, в класа на Бул териерите в кучешкото шоу ,състоящо се в Креморн Гардънс,Челси. Бул териерът бил бял на цвят само до началото на 1900те ,когато няколко смели селекционери започнали да експериментират като кръстосвали белия Бул териер със стария стилен Бул териер (Стафордширския) .Целта на тези кръстоски била да се получи куче от съвременен тип с атрактивно оцветена козина.



Независимо дали харесвате формата на главата на Бул териера или не,трябва да се съгласите ,че е уникална в кучешкия свят.Породата е мощна и винаги с добри маниери ,което я е направила предпочитана сред Английските джентълмени.Височината на Бул териера е около 55 см (21 инча). Теглото е до 30 кг( 66 инча).Цветът е бял или всеки друг цвят ,с или без петна.В представителите с наситено бяла окраска е известно да се появява глухота.




Това е сайта от който дръпнах инфото: http://estet.log.bg/article.php?article_id=19456