Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Доберман - Информация + Снимки

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Love_u
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения : 22
Репутация : 1
Join date : 16.02.2011

ПисанеЗаглавие: Доберман - Информация + Снимки    Чет Фев 17, 2011 4:32 pm

Доберман





По-емоционалните собственици на добермани са склонни да му приписват мистичен характер – “Това не е куче, в него е прероден човек!”. Вярно е, че за всеки стопанин, влюбен в кучето си, неговото куче е най-куче, но доберманът в това отношение е издигнат в култ. Невероятна преданост, себеотдаване, жертвоготовност, смелост, интелект, способност за възприемане – ще кажете, че с повечето породи е така. И вероятно ще бъдете прави. Но не спорете със собствениците на добермани – те никога няма да приемат, че по всички тези характеристики има куче, равно на техния любим доберман.
Елегантен силует, почти на египетска хрътка, силен и бърз, доберманът си е спечелил симпатиите, както на най-взискателните специалисти, така и на обикновените любители на кучета. Името си дължи на един запален любител на кучета К. Ф. Л. Доберман, който между 1870 и 1880 г. е селекционирал и оформил породата. Първият Доберман клуб е учреден в Аполда, област Тюрингия, през 1889 г.
Първите известни данни за породата са от 1870 г., когато Карл Фридрих Луис Доберман, данъчен бирник от Аполда, Тюрингия, е решил да създаде куче, което да го пази, тъй като е носил големи суми пари и е пътувал неохраняем. Той е бил любител на кучетата и е отглеждал пинчер. В Аполда всяка година, започвайки от 1863, се е провеждал пазар на кучета, организиран от местната асоциация за подобряване на кучешките породи. Именно на такъв пазар е било изложено и новото куче през 1876 г.
Днес е трудно да се определи точно от кръстоската на кои породи се е стигнало до създаването на добермана. Според едно изследване от 1933 г. на клуб Доберман вероятно първото използвано куче е ГЕРМАНСКИЯТ ПИНЧЕР. Другите предполагаеми породи са РОТВАЙЛЕР (макар, че прочутият Ото Голер известен развъдчик на кучета от онова време категорично отрича това), овчарско куче от областта Бос, Франция, АНГЛИЙСКА ХРЪТКА и МАНЧЕСТЪРСКИ ТЕРИЕР, комуто се дължат червено-кафявите петна. Други виждат в прародителите на добермана ДОГ, ВАЙМАРАНЕР и ПОЙНТЕР, вероятно поради типовете козина или поради приликата с главата на ловно куче.
В началото доберманът се е различавал от сегашния си вид. По-скоро е приличал на пинчера, от когото е взел смелостта и стойката на страж. Официално породата е призната през 1893 г.
Макар, че породата е сравнително млада, тя много бързо се разпространила в Германия и съседните й страни, а по-късно и в Русия, Полша и Скандинавския полуостров. В Англия доберманът пристига едва след края на Втората световна война, за да бъде незабавно “назначен” на работа в полицията. Освен острия си нюх, който взема от овчарското куче, в кръвта му има и кръв на хрътка, което го прави най-бързо бягащото куче на Стария континент, с изключение на хрътките. В Аржентина е сред най-търсените кучета. Има го и в Северна и Централна Африка, в Азия и Америка. Славата му в САЩ се дължи на доброто име, което си е спечелил в сътрудничеството си с морските войски. В Австралиа доберман се внася през 1950 г., Бразилия – 1922 г. В Италия, където от години съществува Италианската асоциация на любителите на доберман през 1989 г. са записани 2089 екземпляра в родословните книги, през 1991 г. – 2941, а след още една година – 3380. Отношението към добермана става все по-сериозно.
Един от факторите, които оформят добермана като идеално куче за охрана и защита е прекрасната му адаптация към домашния кръг – неговият ръст, къс и без миризма косъм, макар че естествено се сменя през определени сезони, го правят идеален пазач на апартамент.
Доберманът е куче, което, макар че не е малко, може да стане невидимо – свива се на кълбо в някое кресло и не досажда никому. Но излезе ли навън, той се развихря. Има отговорен, а не нервен характер, дружески настроен и към другите кучета, намиращи се в дома преди неговото идване. Отношението му към другите кучета по време на разходка обикновено е добро, макар че има тенденция да доминира над другите. Сигурен в себе си, не търпи насилие, несправедливост, упражняване на власт. Доберманът много държи да бъде уважаван и изглежда с времето е постигнал това, защото неведнъж е констатирано, че повечето породи действително му засвидетелстват това уважение. В къщи той е много послушен. Ако няма дразнител, той като че ли не присъства. За господаря си е готов да се хвърли в огъня. Обучава се бързо, дори изглежда, че чете мислите на господаря си и понякога изпреварва неговите желания. Огромното му желание да служи, го прави изключително полезно куче.
При екземплярите за развъдна дейност се следят няколко много важни показатели. След навършване на 14-месечна възраст се прави рентгенов преглед, за да се установи, че няма увредания на бедрото (тазобедрена дисплазия). Съгласно морфологичната оценка не трябва да се открият големи дефекти, като например липсата на зъби. Екстериорната оценка не трябва да бъде по-малко от много добър за мъжките и добър за женските. Що се отнася до някои характерни черти, отбелязва се и неговото безразличие към безобидни чужди същества. Доказателство за наличието на такава черта в нрава му е разхождането сред група хора, без да демонстрира страх или агресивност. Трябва да показва безразличие и при изстрел. Не трябва да проявява страх или нетърпение, изразено шумно, ако е вързано за стойка и временно оставено от господаря сисамо, дори ако някой се доближава до него.
Ако си вземете доберман, не бихте могли да очаквате, че няколко месечното кученце по природа е добър пазач или е много послушно. Познавайки родителите му, може да сте сигурни в генните му заложби, но останалото е във ваша власт – средата, в която живее и обучението, което ще му дадете. Всичко това е предпоставка за неговата уравновесеност – спокойна обстановка, собственици с чувство за отговорност и ето, че доберманът ще расте при най-добри условия. Никога не трябва да се насъсква срещу безполезни цели, да джавка по себеподобните си, само за да се изпробва характера му. Само куче, което не е преживяло травми ще порасне уравновесено – не трябва да го провокираме да се защитава всеки ден и на всяка цена при една нормална среща с други кучета в парка.
Голяма грешка е, ако кучето расте с убеждението, че неговият господар го предпочита агресивно. Какво ще се случи тогава в момента, в който той пожелае кучето да бъде спокойно, например на ринга за състезание. Кучето може просто да не се ориентира, като се има предвид неговата невероятна способност да се идентифицира със стопанина си и в такъв случай съществува опасност от психически травми, които могат да доведат до нежелани действия и реакции.
Доберманът е куче, което отъждествява смисъла на своето съществуване с това на господаря си. Непременно трябва да се започне обучение за подчинение в ранна възраст и едва тогава да се премине към обучение за отбрана. Една от най-големите грешки спрямо добермана е да бъде считан за куче, привикнало да живее на простор. Той е преди всичка куче за дома, за семейството. Ако има градина или по-голяма тераса, толкова по-добре, но всъщност повече от всичко доберманът обича да е в контакт с господаря и неговото семейство и спокойния живот в къщи. Трябва да се храни по два пъти на ден според възрастта и физическата му дейност.Доберманът, навън или в градината, особено завързан за верига, без да е в контакт с господаря и семейството му, трудно ще развие инстинкт за защита. Ако не се създаде тясна връзка, ако той не се чувства част от семейството, няма да развие инстинкт да го брани. Така че, ако искате да го направите добър пазач, трябва да го приемете за член на семейството.
Друг много важен фактор за правилния растеж на кученцето е храненето и движението. Естествено, кученце, което има възможност да тича и играе в градината ще се развие по-добре от това, което няма тази възможност и прекарва повече от времето сред четирите стени. Точните движения са важни и за правилното развитие на лапата, която трябва да има кръгла и компактна форма, като на коте, а не като на заек, с дълги и разтворени пръсти. Такъв дефект се среща при някои добермани и често се обяснява с неправилната асимилация на калция, но в 95% от случаите се дължи на недостатъчно физическо движение.
Физическите упражнения, съобразени с изискванията на кучето, здрава и балансирана храна, внимателен собственик, който да следи развитието и отклоненията от нормалното и веднага да взема съответните мерки – това е основата на идеалното отглеждане на добермана.
Доберманът е чистоплътен по природа и няма нужда от особен тоалет. Препоръчва се един-два пъти седмично да се разчетква с четка с естествен косъм, след което се прави масаж с необработена кожа, за да се отстрани всякакъв прах и косъмът да стане лъскав. Допустимите стандартни цветове са тъмно кафяво, синьо-сивкаво, черно, с червено-ръждиви петна, които са ясно очертани и ограничени. Характерните петна се намират на муцуната, на бузите, над очите, на врата, на гърдите, на краката, от вътрешната страна на задните крака и отдолу около пениса при мъжките.
Някога купирането на ушите на добермана и на други породи е било оправдано поради факта да няма лесно уязвими места при евентуални борби с други животни, а днес то има естетически характер. Поради това с течение на времето се е стигнало до по-продълговат отрязък, за да изпъкне още повече елегантността на главата на това прекрасно куче. Тази малка операция се прави, когато кученцето е на два-три месеца при пълна анестезия и следователно е безболезнена. Това се потвърждава и от факта, че след като се събуди, малкото веднага тъси храна и игра.
Стандарт
Характер и темперамент
Доберманът е улегнал и дружелюбен, отнася се добре с децата. Трябва да се търси животно с ведър темперамент, средна агресивност и реакция. Лесно и с ентусиазъм се поддава на обучение и работа. Доберманът трябва да бъде ефикасен, смел и със силен характер. Той е изключително внимателен към всичко, което става около него. Винаги е напрегнат и следи с ястребов поглед пространството около себе си. Ушите трепкат при всеки звук и стоят леко приведени напред. Поради този факт високо се цени неговата смелост и сигурност в себе си.
Глава
Зона на черепа – черепът е стабилен и в хармония с цялото тяло. Като се погледне отгоре има клиновидна форма, а гледан отпред косата линия от върха на черепа трябва да бъде почти хоризонтална, а не да слиза настрани към ушите. Профилът на челото продължава почти в права линия с тази на черепа и продължава към темето, образувайки леко заобляне. Линията по средата на челото е видима. Очните кости не трябва да са много ясно очертани. Гледани отпред и отгоре, страничните части на черепа не трябва да имат вид като че ли изпъкват. Леката странична извивка на челюстите и костите на скулите трябва да съответстват хармонично на дължината на черепа. Мускулите са силно развити.
Линията нос-чело
Низходящата черепно-лицева линия (стопът) е слабо изразена, но очевидна. Носът е добре оформен, но по-широк, отколкото заоблен, с големи ноздри, не е много изпъкнал. При черните кучета носната гъба е черна, а при кафявите и сините е леко по-светла.
Муцуна
Пропорционална на черепа и силно развита, по-скоро издигната нагоре. Отвора на устата трябва да стига до кътните зъби. На нивото на горните и долните резци муцуната трябва да е със съответната широчина.
Устни
Трябва да бъдат месести и гладки, прилепнали към долната челюст и осигуряваши съвършено затворена уста. Пигментацията е тъмна, а при кафявите и сините добермани оцветяването е по-светло.
Долна челюст и зъби
Горната и долната челюст са здрави и широки. Затварят се като ножици, има 42 зъба, отговарящи на зъбна формула за нормално развитие.
Очи
Те са средно големи, овални, тъмни на цвят. При кафявите и сините кучета се допускат и по-светли цветове. Клепачите са добре прилепнали към очната кухина и имат мигли.
Уши
Високо поставени и купирани на дължина, пропорционална на главата. Стоят високо и много изправени. Има страни, в които се забранява купирането на ушите. Там цената на кучета с купирани и некупирани уши е една и съща. Ценят се тези със средна големина, чийто вътрешен ръб е добре прилепнал към бузата.
Врат
По дължина той е пропорционален на дължината на тялото, мускулест и строен. Възходящата линия очертава елегантна дъга. Стойката на врата е много изправена и елегантна.
Гръбнак
Особено при мъжките трябва да е добре очертан и да се откроява.
Гръб
Солиден и къс, слабините са доста дълги и мускулести. При женските слабините са доста по-издължени, за да има място за гърдите.
Крупа
От кръста към основата на опашката е леко наклонена, но почти незабележимо. Много добре е закръглена и не изглежда нитохоризонтална, нито полегата. Има добра широчина и мощна мускулатура.
Гърди
Височината и широчината на гърба трябва да бъдат пропорционални на дължината на трупа с леко извити ребра, като височината трябва да достигне почти половината от размерите на гръбнака. Имат добра широчина във вътрешната част. От края на задната част на гръдната кост до таза коремът е видимо повдигнат.
Опашка
Купира се на два крайни прешлена, държи се високо. Има страни, където е забранено купирането на опашката и тя се запазва естествена.
Крайници
Гледани от всички страни крайниците са общо взето почти прави, перпендикулярни на земята и достатъчно яки и здрави.
Рамене
Плешките са здраво прилепнали към гръдния кош, те са много мускулести и от двете страни на раменната кост. Доминират костните апофизи по гръбначните прешлени. Те са полегати и изтеглени назад, като сключват ъгъл 50 градуса с хоризонтала.
Предни крайници
Дълги и мускулести. Лопатно-раменният ъгъл варира между 105 и 110 градуса.
Колене
Те са добре прилепнали, без да са издадени напред. Преден крак до коляното – силен, мускулест и прав. Дължината му хармонира с цялото тяло. Ставите са солидни.
Предна лапа
Късо стъпало с пръсти, добре събрани и извити (като на котка). Ноктите са къси и тъмни.
Задни крайници
Погледнат отзад, поради силната мускулатура на таза и крупата, доберманът прави впечатление на добре закръглен и широк. Мускулите дават вид на широчина в областта на хълбока. Краката са прави, успоредни, перпендикулярни на земята.
Хълбоци
Дълги, широки и замускулени.
Глезени
Средно яки, паралелни, образуват между костите на крака и метатарса ъгъл от 140 градуса.
Походката е от особено значение за стойката и за външния вид на кучето. Тя е еластична, елегантна, пъргава и гъвкава. При движение предните крайници се изхвърлят колкото може напред. Задните дават необходимия тласък с широта и еластичнос на движението. Кучето върви като движи едновременно предния крак от едната страна и задния от другата. Гърбът, връзките и ставите са солидни.
Кожа
Тя е плътно прилепнала навсякъде, идеална и добре пигментирана.
Козина
Косъмът е къс, твърд и гъст. Гладък и разпределен правилно по цялата повърхност на тялото. Не се допуска подкосмена покривка. Цветовете са черно, кафяво и синьо с ръждиво-червени петна.
Размери
Височина при холката:
мъжки – 68-72 см
женски – 63-68 см
И за двата пола важат средните размери:
тегло:
мъжки – 40-45 кг
женски – 35-35 кг.
Доберманът е куче средно по размери, силно и мускулесто. Благодарение на елегантните линии на тялото му, на гордата му стойка, натемпераментния му характер и решителния му поглед, той отговаря на идеалната фигура за куче. Доберманът може да се вмести в един квадрат. При мъжките екземпляри дължината на трупа (от върха на раменете до хълбока) не трябва да надвишава с повече от 5%. При женските този процент не бива да е повече от 10.

Източник: http://zoosviat.com/?page_id=64
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Доберман - Информация + Снимки
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Кучета :: Породи-
Идете на: