Animal forum...
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Share | 
 

 Чао Чао - Информация + Снимки

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Love_u
Новодошло животно
Новодошло животно


Брой мнения: 22
Репутация: 1
Join date: 16.02.2011

ПисанеЗаглавие: Чао Чао - Информация + Снимки    Чет Фев 17, 2011 4:25 pm

Чао Чао





В ранния неолит човекът е преминал към заседнал начин на живот и до това време кучето вече се е превърнало в домашно животно, във верен спътник и помощник на човека. Много вероятно е в различните области на земното кълбо да са се опитомявали, а в последствие и кръстосвали различните видове чакали и койоти. Само няколко породи кучета произхождат от вълците и особеностите им служат като допълнително доказателство, че те представляват изключение от правилото. Първоначално тези породи са притежавали външно сходство и са се отличавали с независим характер – ескимоското куче, впрегатните лайки и чау-чау.
История на породата
Чау-чау е най-древната загадка на Изтока. Предположението, че чау-чау е най-бликзият родственик на вълка, може да се докаже с няколко примера: синият език – това е наследство на някои видове измрели полярни вълци, изконния гълъбов цвят на чау – още една черта на дивия предшественик, а така също и добрия нюх, способността му за лов. Съществуват няколко версии за произхода на породата, но със сигурност е известно, че историята й датира над две хилядолетия. Изображения на чау са открити на китайски фаянс 150 г. пр. Хр. Чистокръвните линии на чау-чау са се поддържали в будистките манастири, където са се занимавали с развъждане на породата и са водели специални дневници, които по своята същност са представлявали родословни книги на чау-чау. Освежаването на кръвта е ставало чрез обмен на кучета от различните манастири. Кучетата от тази порода са се използвали за лов, за охрана и като пастирско и впрегатно куче. В древните ръкописи са открити интересни факти за свещеното предназначение на тези кучета. Тибетските лами са използвали чау в моментите на медитация: когато ламата се е откъсвал от всичко земно, за да добие просветление, чау е бил до него и служил за мост, невидима нишка с реалния свят, позволяваща на човека да се варне на земята. А при левитация ламата е използвал топлината и енергията на чау, за да се издигне над земята.
През различни периоди на съществуването си, породата е наричана с различни имена: тибетски мастиф, татарско куче, варварско куче, но почти цяло столетие я наричаме чау-чау. Има две версии за произхода на името на породата. Едната е, че чау-чау е получил името името си от древните кучета „чу”, а другата е, че името на породата е дадено от английските търговци, които са търгували с източни подправки и наричали китайците chows и chinks.
Чау-чау е най-древния представител на шпицовете. Голямо е сходството на чау с шпицовете е. Например изправените неголеми уши и завитата на гърба опашка. Но строежът на черепа е различен. Има разлика във формата на предната част на главата. Главата на шпица е клиновидна и весело изражение на муцунката. У чау-чау е обратно – главата е масивна с широк и плосък череп, леко сплескана и с намръщено изражение на муцуната. Друга отличителна особеност на чау-чау е високата психологическа организираност, присъща само на тази порода. Всички изброени качества свидетелстват, че в кръвта на чау-чау има не само вълче начало, но и примес на някакви мастифи. Има много спорове за участие на тибетските догове във формирането на породата, но тази версия нито е опровергана, нито е доказана.
Първите сведения за чау-чау в Европа донася Марко Поло, но запознанството с породата става доста по-късно. Първите кучета били внесени от английските моряци в Англия като екзотични предмети и за съжаление ги отглеждали в зоопарка. По-късно английски търговец за втори път внася няколко кучета за уелския принц. През 1877 г. в английския Кенел клуб били регистрирани няколко китайски кучета. Няколко години по-късно, през 1894 г. породата била записана в книгата на английския Кенел клуб под името чау-чау. Тези кучета се считат за родоначалници на европейската линия. През 1880 г. чау-чау за първи път е представен на изложба в клас „малко известни породи”. Интересът към породата растял и именно мъгливия Албион открива тези кучета за света. През 1895 г. във Великобритания е регистриран „Клуб чау-чау”.
Развъдници на породата в Англия се създавали от 1898 г., но най-голяма слава и известност завоювали три британски развъдника, които изиграли първостепенна роля и станали основа за развъждането на чау-чау не само в Европа, но и по целия свят. Оттук излезли най-много шампиони и най-добрите производители. От 1900 г. чау-чау почти не се внасял в Англия от Китай, но на Острова е имало достатъчно материал за племенна работа.
В Европа, както и в Англия, чау-чау се появява в края на 19 в. Заедно с кучетата започнали да се появяват клубове и развъдници в различни страни на Европа – Франция, Белгия, Холандия, Германия. Белгийският развъдник, основан в началото на 20 в. положил основите на развъждането на чау-чау в Америка и Канада, а кучета от основаният през 1837 г. в Холандия развъдник станали шампиони на Америка, Мексико, Аржентина, Канада, Италия и Германия. Най-много работа по развъждането на породата е извършена в Германия и Люксембург.
Съвременното английско развъждане на чау-чау диктувало законите по света. То довело до акрепване на тези черти, които им придават сходство с мечетата – муцуната е къса и широка, ушите почти се губят в гъстата и дълга козина, красиви, изразителни и бадемовидни очи, мощен скелет с квадратен корпуси плътно прилягаща опашка. Чау-чау много се привързва и е способен на беззаветна любов и преданост. Не се препоръчва да си взимате чау-чау в по-късна възраст, тъй като периодът, който най-здраво се запечатва в паметта на кученцето е когато то е на възраст 2-6 месеца. Един мъж купил на жена си подарък за рождения ден кученце чау-чау. Той решил преди това да го остави на сестра си да го гледа за няколко седмици. За това време кученцето припознало своята „временна” стопанка, запомнило я за цял живот и й се радвало така, както на никого другиго. Запомнете, че може възрастният чау никога да не свикне с новите си стопани. В семейството чау е верен приятел и компаньон, но отдава сърцето си само на един член на семейството въпреки, че приема любовта на всички живущи с него. Към чау трябва да се обръщате спокойно. Характерът му е сдържан и надменен. Недоверчив е към непознати.
Психиката на мъжките и женските чау-чау е различна. Мъжките като правило са по-уравновесени и сдържани. Разсъдливостта им понякога е просто невероятна. Те считат, че взетите решения винаги си остават само за тях. Да изкарате от равновесие мъжко чау-чау е много трудно, но ако той влезе в бой, става страшен противник. При всякакви обстоятелства мъжкият чау-чау умее да запази достойнство и невъзмутимост, излишните изблици на гняв са необичайни за него, а да се изплаши е под достойнството му.
Психиката на женското чау е по-изтънчена, богата и сложна. Като правило е по-умна от мъжкия. По тънкостта на възприятията и по способността към истинска дружба по-високо стои именно женската. Женските чау са нежни. Стават удивителни майки, невероятно грижовни, много дълго проявяват майчинските си инстинкти, дори и след като престанат да кърмят малките. Те умеят да възпитават децата си, самоотвержено ги защитават, не им разрешават да ходят на опасни места, внимателно ги наказват за лудориите и ги учат да играят. Всичко това свидетелства за високата интелектуална организация на женските от тази порода.
Женската чау е много кокетлива с мъжките, но ги поставя на място ако не могат да й угодят. Изразява недоволството си със свадлив лай и хапе по особен начин, не като биещо се куче, а захапва кожата недълбоко, при което противникът скимти от болка и се оттегля.
Чау-чау са много чистоплътни и в известна степен обичат реда. Те никога няма да бягат в локвите, а ще вървят между лехите, няма да газят в разораното и няма да повредят и едно растение. Чау никога не взема нещо от земята, а ако го заинтересува някаква миризма, ще я изследва с усърдието на професор. Това куче помни всички места, които са го заинтересували по-рано. При цялата независимост на характера на чау-чау, за човека, сполучил да опознае невероятните му психически ресурси, той може да стане източник на радост и удовлетворение. Този, който иска да има емоционално куче, не би получил търсеното утешение в сдържания чау, който презира натрапените ласки и посреща стопанина си с леко помахване на опашката. Много е сложно да снемете маската на важност от лицето на чау на улицата, при все, че и вкъщи той се държи като стопанин – спокойно и непринудено.
Това куче с характерното си презрително-надменно изражение на муцуната не може да бъде обект на масово търсене и модерно за всички и затова развитието на породата е било много бавно и трудно. Като правило чау-чау никога не е бил модно куче, породата има противници, любители и истински почитатели. Такова куче става собственост на човек, който е чакал чау цял живот. Вследствие на ниската си плодовитост и характирните особености на развъждането на породата, известни само на специалистите, чау-чау никога няма да бъде многочислена порода.
Груминг
Тази английска дума, означаваща грижа за козината, влезе отскоро в речника на любителите на кучета. Сега със сигурност може да кажем, че болшинството от собствениците на чау-чау знаят, че грижата за кучето се харесва и на собствениците и на съдиите.
Груминг – това е определена обработка на козината на чау-чау, служеща за поддържането и подравняването й. Тази процедура широко се използва при подготовката на кучетата за изложба. Погрешно е мнението, че не е необходим груминг, тъй като без постоянни грижи за козината чау-чау ще изглежда занемарен.Козината на чау преминава през различни стадии на развитие, преди да достигне окончателната си зрялост на 2-4 годишна възраст.
Гъстото подкосмие поддържа козината права. Обилната и гъста козиа е едно от неоспоримите достойнства на породата. След груминга ежеднивната грижа за козината отнема около 15 минути. При други обстоятелства на собственика се налага с пръсти да се справи със сплъстената козина и много добре да вчеше кучето. Неправилно е и твърдението, че чау-чау не трябва да се къпе. Къпането е особено наложително в периода на сезонното линеене. То способства старата и мъртва козина да падне и помага на новата да израсте, като избавя кучето от безкрайното чесане.
Грумингът включва целия комплекс от хигиенни мероприятия – миене, сушене, щателно вчесване на козината, обработка на лапите, ноктите, ушите и козината.
Къпаната, вчесаната и грижливо поддържаната козина помага на чау да добие хармоничен, балансиран и главното – много красив и поддържан вид. Умело проведеният груминг не трябва да скрива или разваля красотата на козината и екстериора на кучето, а трябва да подчертава всички негови достойнства. Поддържаната козина на чау в съчетание с прекрасния екстериор е залог за успех на вашите питомци на изложби от всякакъв ранг. Как ще изглежда вашият чау – красив или не съвсем, решава само собственикът му. Неоспоримо е твърдението, че кучето е отражение на стопанина си, така че изборът е ваш.
Стандарт
FCI № 205 (09.06.1999)
Пржизход: Китай
Дата на публикация на по-рано действащия стандарт: 24. 06. 1987 г.
Предназначение: Куче за охрана и компаньон
Класификация по FCI: Група 5. Лайки и примитивни породи. Секция 5. Азиатски шпицове и родствени породи. Без работни изпитания.
Общ вид
Активен, компактен, с къса поясница и което е съществено – добре балансиран, лъвоподобна външност, величав, държащ се с достойнство. Опашката се допира до гърба.
Поведение
Спокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е 43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и хармоничността на тялото.
Глава
Черепна част
Черепът е плосък и широк, добре запълнен под очите. Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.
Лицева част
Носната гъба е голяма и широка и във всички случаи е черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък – с естествен цвят. Муцуната е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като на лисица. Устните и небцето са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен. Зъбите са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са перпендикулярни на челюстите. Очите са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък. Ушите не са галеми, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.
Шия
Здрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.
Тяло
Гърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и дълбоки. Ребрата са сводисти, но не бъчвообразни.
Опашка
Поставена е високо. Носи се прилепнала на гърба.
Крайници
Предните са съвършено прави, със средна дължина и здрави кости. Раменете са мускулести и косиЗадните крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред. Стъпалата са къси и прави. Лапите не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти. Движения. Къси крачки и превзета походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.
Козина
Дълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него. Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.
Окраска
Чисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цват, често с оттенъци, но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна на бедрата често са по-светло оцветени.
Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.
Дефекти
Всяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.
Забележка
Мъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в тестикулната торбичка.

Източник: http://zoosviat.com/?page_id=79 I love you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Чао Чао - Информация + Снимки

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Снимки/аватари
» ***Вашите снимки***
» Снимки /събития/
» Снимки на Чарли Танго
» Информация

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
I love animals! Do you? :: Кучета :: Породи-