Бзкосместата котка Свинкс

Породи котки


КОТКИТЕ СФИНКС са най-необичайните и екзотични представители на котешкото царство. Тяхната странна и даже мъничко „извънземна” външност не оставя никого равнодушен. Едно от двете – възторг или пълно отвращение. Средно положение като правило няма.



Котките без козина (или, ако предпочитате, голите котки) съвсем не са ново явление. Те се споменават още в древни времена, виждаме ги и изобразени на антични произведения на изкуството. И още тогава считали тези котки за особени, почитали ги и ги обожествявали.

Голи котки са имали индианците ацтеки – приписвали им магически свойства, живеели в храмовете и помагали на хората в общуването им в боговете.
В древен Египет котките без козина били любимките на фараоните и живеели в дворците им. А с какво ние сме по-различни от фараоните?
Известно е, че през последните сто години не веднъж на различни места по света да се появявали отделни екземпляри и цели породи котки без козина. Но фелинолозите не
им обръщали внимание и всички тези видове голи котки изчезнали.
Такива котки е имало в Мексико. В началото на 20 век на изложби в САЩ е можело да бъдат видяни отделно екземпляри. Но, за съжаление, през 20 –те години изчезнала
и последната двойка от тези необикновени котки без да оставят потомство. Подобно котки се срещали в Индия и Мароко (1934), в Парагвай (1939) ... но и те постепенно изчезнали.



През 1969 в Онтарио, Канада, в котило обикновени котета се появило голо коте – нарекли го Прун. Фелинолозите се опитали да запазят тази уникална мутация и да я превърнат в специална порода голи котки,
но без успех. И природата им дала втори шанс през 1975. Поучили се
от своя опит, фелинолозите не допуснали нито една грешка в развъждането и днес любителите на екстравагантни котки имат възможността да се любуват на породата канадски сфинкс. (А хората, които не ги харесват - да се стряскат от тях - б.пр.)



Другата държава, в която днес има вече затвърдени породи голи котки, е РУСИЯ. Макар признаването им от големите фелиноложки федерации все още е в процес, породите са признати от World Cats Federation. Историята на котките сфинкс в Русия започва през 1986, когато в Ростов на Дон намерили на улицата мъничка кремаво костенуркова котка на около 3-4 месеца. Нарекли я Варвара. Тя растяла все повече и повече, но на 8–месечна възраст цялата й красива козинка започнала да пада. Вероятно е изглеждала в очите
на хората доста странно и дори ... болнаво. Затова я подложили на внимателен преглед от ветеринарни лекари. Той показал, че котката
е съвсем здрава и нормална въпреки странния си външен вид. В Москва и Санкт Петербург се заинтересували от тези нови удивителни котки... и ето, че вече са факт 2 руски породи сфинкс: донски и петербургски.



КОТКА– СФИНКС у дома
Опитайте се да погалите такава котка или да я вземете в ръце – усещането е толкова необикновено и приятно, че можете да се „поболеете” по тези породи котки сериозно и за дълго. Клиновидна муцунка, големи, леко наклонени напред ушички, леко притворени загадъчни очи, челце е множество вертикални бръчици, образуващи дантела над очите, и горещо телце с кадифена нежна и без никаква козинка кожа. Но този толкова загадъчен външен вид е „в комплект” със здрава нервна система, храброст, общителност и изключителна нежност към собственика.
Още не е човек,
но вече не е и котка!
Според собствениците на котки сфинкс това вече не е котка, но още не е човек – същество, което се намира някъде по средата. То се вписва в лекота и завинаги в човешка и котешка компания. И, между другото, липсата на козина съвсем не превръща котките сфинкс в инфантилни създания – те са напълно способни да водят обичайни я за котките полубродещ начин на живот. В облика на истинския сфинк има нещо магическо – мекота на линиите (във фигурата му не трябва да има никакви прави линии, само заоблени), но в същото време ясно изразени форми. Всяко отклонение от тази плавна хармония превръща котки сфинкс просто в обикновена симпатична котка без козина.



Ако сте решили да си вземете такава котка, не забравяйте – тя не счита себе си за котка! Може да ви порази с някои некотешки постъпки като, например, да хапва храна от паничката си като я поднася с лапичка към устата си. Важно е да се знае, че температурата на тялото на сфинксовете е с 0.5 до 1 градус по-висока от тази на другите котки поради високите им енергийни изисквания. Затова те трябва да хапват много и качествана храна – не са претенциозни, но е добре да имат в менюто си постоянно и сурово месо.



Котката сфинкс ще спи само в леглото ви, завита с одеалото ви, с глава на възглавницата ви или пък на рамото ви. Не я гонете – нали не искате да настине. Та до вас е най-топлото място в дома ви. Потърпете – тези котки имат предимство: нямат козина. А представете си ако това е персийски котарак?! Ужас.
Кожата на голите котки е подобна на тази на хората: изпотява се и изгаря на слънце. Затова им е необходим лек душ и обтриване, а и втриването на масло няма да е от вреда Но не човешки кремове. Това все още не е човек.
Котките – сфинкс са прочути лечители на ревматични заболявания. Безпогрешно намират източника на болка и лягат върху болното място. А ако се върнем на котешките им качества – те са прекрасни родители, със силно развит майчински инстинкт, но даже и бащите помагат в отглеждането на малките котета.



А КАК ДА ОПИШЕМ накратко тези чудни същества? По малко коте, по малко кученце, по малко маймунка и мъничко детенце – всичко това събрано в горещо телце в кожено палтенце на много, много гънки.
ТОВА е котката СФИНКС.
Източник: http://www.catbg.net/domashni/index.php?sta=148&catid=3