Атлетичното Борзая

История на породата:
Борзая вероятно е потомка на древни хрътки, които са отглеждани преди новата ера в Северна Африка и Близкия Изток. Оттам вероятно са се разпространили в Европа и Сибир. Първите описания на борзая датират от 17 век и описват кучета, близки до днешните от породата, използвани за лов на диви животни, най-вече вълци.

В началото на 18 век борзаите започнали да се смесват с хрътки от Западна Европа, например грейхаунд, а в началото на 1820-те с азиатски хрътки.

Получили се много разновидности на породата и през 1888 година бил написан първия ѝ стандарт. Това дало началото на днешните борзаи.

В началото на 19 век почти всеки състоятелен помешчик имал от породата и я развъждал по свой си начин. Така се получили много разновидности, кръщавани на господарските семейства, които са ги създавали. Всеки от тези типове имал характерни признаци, по които се отличавал от другите. По-късно различните типове се слели в по-общи видове.

През 1874 породата за първи път била показана на изложение в Москва. Първият стандарт бил приет през 1888. По това време породата придобила и съвременния си вид. Първата родословна книга на борзаите била създадена от Обществото на ловците на император Александър II. Първият том излязъл през 1902 и в него били вписани 15 родословия. До 1917 били издадени още 5 тома. По това време броят на борзаите не бил толкова голям, колкото е днес. Тогава в цяла Русия имало не повече от 3 000 представители на породата, а едва 2 000 от тях имали родословие. Основно те били в Тулската, Тамбовската, Саратовската, Царицинската и Липецката губерния.

Външен вид:
Теглото на средностатистическия екземпляр е 30-40 кг, а ръстът му - 65-85 см. Козината му е копринено мека, като може да бъде чуплива или къдрава. Разцветката може да бъде много разнообразна - бяла, мръснобяла, черна, светлокафява, сива, сива с тъмни ивици и др. Борзаята силно напомня на вълк и е отглеждана да лови именно вълци. Има голямо, жизнено тяло и малка, продълговата глава. Линеенето е на средно ниво, по-обилно през по-горещите сезони, като лятото и пролетта.

Потдръжка на външния вид:
Тъй като линеенето е средно, е нужно козината да се сресва два пъти седмично, а през периодите на по-обилно падане на козината - всеки ден. Също така е необходимо козината по лапите да се поддържа къса и ако е нужно да мие козината.

Темперамент:
Борзаята е нежна, грациозна, самоуверена, с достойнство, спокойна и кротка по характер. Тя е активна и бърза на закрито, което означава, че има нужда от упражнения и игри. Не трябва да играе на несигурно място, тъй като може да избяга. Борзая е величествена и благородна порода, отнасяща се добре с по-големи и внимателни деца.

Разбира се добре с други големи кучета, но обича да преследва по-малки животни, затова не е препоръчително да бъде оставяна близо до котки, дребни кучета и други такива животни, които лесно биха я изкушили в преследване. Ранната и правилна социализация е от съществено значение, защото в противен случай кучето може да стане плахо или агресивно. Борзая е сдържана сред непознати. Въпреки, че е мирна по характер, не обича да бъде дразнена и в такива случаи може да реагира агресивно. Тя е тиха, чувствителна и интелигентна и лесно може да се отегчи.

Здраве:
Средната продължителност на живота при борзаите е 9-13 години. Съществуват редица болести, които засягат тази порода: алергии, катаракт, проблеми със сърцето, PRA и др. Възрастните екземпляри задължително трябва да притежават OFA и CERF сертификати за здравословно състояние.

Борзаите в изкуството:
Елегантността на борзаята векове наред е вдъхновявала художници, поети, скулптори и фотографи. Пикът на изобразяването на борзаите идва със стила ар деко. Френският художник Луи Икар се прославил благодарение на своите картини с кучета от тази порода. По същия начин се прославил и скулпторът Дмитрий Чипарус.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B7%D0%B0%D1%8F